ПЦДОН

Начало Интервюта Месогийски митр. Николай: Богът на Запада е подменен бог, който не говори и не убеждава
Месогийски митр. Николай: Богът на Запада е подменен бог, който не говори и не убеждава ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 13
Слаба статияОтлична статия 
Понеделник, 02 Ноември 2015 09:17

митр. Николай Месогийски- Днес е неделя и в неделния тропар пеем разрушил си смъртта със Своя Кръст.  

- Не крия, че ме изненадвате малко. Вярата, за която се  говори в  тропара  – отворил си за разбойника рая, това Бог да отвори вратата на рая и човек да живее от този момент и  да вдишва от царството Божие е много велико нещо. Нашата Църква е Църква на Възкресението. Вчера бях в онкоболницата „Св. Сава”, в Атина. Какво друго бих могъл да кажа на всички тези хора, които се борят със смъртта? Някои  от тях очевидно губят  битката, освен да им дам надеждата за възкресението!

- Между науката и вярата се води битка. Вие сте учен.

- Първо, аз не съм учен. Учен  не е някой, който някога е бил такъв, а някой, който сега е такъв, защото науката се развива изключително бързо. Почти 20 години не се занимавам с наука, не съм там, където „избухва” знанието, но въпреки това, както някой ми каза, ти си формирал безвъзвратно изследователската персоналност. Чувствам благословение от Бога, че ми бе дадена възможност да се занимавам с изследвания в различни сфери на позитивните науки.

Що се касае битката между вярата и науката, мисля, че тя се води повече на едно философско равнище. На Запад най-вече се е наложил един бог, който трябва да бъде доказан. Но бог, който бива доказан, че съществува или бива доказван, че не съществува, (такъв бог) не съществува. Бог не е такъв. Ако беше така, тогава  всички удивителни учени щяха да повярват в Него или всички щяха да Го отхвърлят. Но виждате, че сред многото учени през всички епохи, и днес, има удивителни учени, които вярват дълбоко в Бога. Не им е достатъчна науката, тя не изпълва  тези празноти, които имат в себе си и които искат да запълнят. Пълнотата на вътрешния човек по някакъв начин я дава не толкова вярата в Бога, колкото откровението на Бога в човека. Това е изключително мощно нещо и никоя наука не го заплашва, не го доближава, не може да го доближи. От друга страна, има хора също така много напреднали в науката, които действат като агностици. Те се борят със знанието и излагат  всички тези въпроси, за да кажат, че повечето отговори не ги знаем. Има и трета категория, която по много ясна причина  отричат всичко за Бога.  Те биха предложили  забраняването на Бога като схема за следващите общества и техния напредък. Те могат да казват, че сме едно преразпределение на нищото и са го казали.

Мисля, че Бог не е знание, не е човешко завоевание, не е интелектуално разбиране. Колко хубаво го казва самото богословие на Църквата  векове наред преди да се появи проблемът с науката, че  Бог е непричастен по Своята същност, но е причастен по Своите нетварни енергии. Невероятно нещо.  Това означава, че Бог е повече Откровение, отколкото откритие, повече смирение на човека, отколкото  завоевание. Ако Бог беше завоевание, тогава всеки един, който има способност да Го завоюва, би имал право да се хвали със завоеванието на Бога. Ако Бог е Откровение, тогава единственото, което правим, е да се смиряваме. И затова Църквата говори за смирението. Много се опасявам, че съвременната наука е завладяна от високомерие.

Западният християнин се е научил да мисли, нека използвам израза на Декарт, мисля, следователно съществувам, и така пренася цялата своя роля в разума. Отците на Църквата имат различен подход- те говорят за слизането в сърцето.

Мисля, че цялата тайна е да станем от западни източни хора и с нас това е станало. Можете да видите хора, които не са християни, но живеят на Изток. Да вземем нещо още по-близко до нас,  бежанците, които дойдоха от Мала Азия, те бяха сърдечни хора, не се бяха осквернили и идваха  с много голямо вътрешно благоговение. Бог им говореше.

Ще ви дам друг пример. Днес човекът толкова много се е рационализирал, толкова много се е раздула интелектуалната способност, т.е. какво мога да разбера, за да го последвам, че дори  сетивата стават интелектуални. Представете си един човек, който има толкова открито сърце, че дори неговите мисли са сърдечни - той може да решава математически задачи с много по-голяма лекота от един човек, който се опитва да запомни, да разбере,  а не да почувства. Когато обикнеш нещо, тогава го разбираш. Когато го обикнеш,  тогава го научаваш. Разбирането и изучаването има връзка  изключително със сърдечното пространство. И то е  много широко, за да може схване много неща. Много пъти виждаме хора, които се обичат и пренебрегват малко логиката. Обикновено правят грешка, но съществуват и моменти, в които величието тръгва не от интелектуалното разбиране, а от интуицията на любовта в човешките отношения. Същото може да стане и с пионерските научни открития. Съществуват класическото течение на учените, които напредват с един конкретен начин на мислене, който бива налаган. Както става и  в обществата, подражаваме на нещо и нашият ум се насочва в конкретната насока. Има някои, които правят една гениално откритие по друг път. Да  кажа нещо, което хората  знаят -  пример с Айнщайн. Той заченал в ума си неща още преди да ги докаже математически. Той дръзнал да направи велики неща. Да говори за геометрии и физични  състояния, които противоречат на нашите чувства, да отхвърли евклидово пространство за вселената, да говори за скорости, които приближават скоростта на светлината. Както и да е. Искам да кажа, че той обикнал нещо, усетил го, заподозрял го, приел го, системата, т.е. хората не били много сигурни, но в това той изразил своята гениалност и успял да направи своето постижение.

Много е мощно това, което в Църквата наричаме сърце. То не е чувството,  не е мускулът на сърцето, а  „съкровената земя” на личността, това, което е човекът в себе си, там е   вярата. Вярата не се постига с разума или със сетивата. Такъв бог не съществува. Това обаче е богът на Запада и  това е огромната разлика със Запада. И ако ми позволите да кажа между западното и източното Християнство. Това е подменен бог. Този бог не  говори и не убеждава.

- Ницше казва, че Бог умря.

- Много пъти говорят за един несъществуващ бог. Това е твърде човешко изобретение. Такъв бог не си струва. Бог на мистичното откровение е нещо друго. Това  те подлудява, изстрелва те нагоре,  отвежда те в друг свят.  Това е много съществено.

- Преди да влезем в студиото ми казахте, че това е станало и с Вас. Били  сте човек на науката и внезапно се насочихте към свещенството. Как стана това?  

Мисля, че  това казах, е достатъчно. Това, което ви казах, беше извън студиото. Накратко, научното знание е изключително хубаво  нещо, този, който  се е занимавал с научни изследвания, опитвайки се да открие нещо непознато, разбира това, което сега казвам, каква радост създава в човека. Велико е да чувстваш, че пръв влизаш в пространството на новото, че можеш да разбереш и  видиш нещо, което  човешкото око не е видяло и  човешки ум не го е схванал. Това е пионерското знание.  Това наистина създава много голям ентусиазъм в душата. Друго  нещо,  което много силно говори  в душата, е любовта на хората.  Велико нещо е да се раздаваш за брата си, да чувстваш, че непознатият е много близък твой човек, че не е друг, че е част от теб, че е част от твоето битие. Но дори тази любов и знанието, които са много велики,  не дават пълнота. Вярата дава пълнота. Откровението на Бога дава вярата, т.е. усещането, че идва нещо, което е много по-велико от това, което ти преследваш, че Бог ти се явява, а не Го завоюваш, не Го виждаш, по-скоро ти се открива. Това нещо е лудост. Това дава пълнота, изпълва те и едновременно с това не те насища. Искаш все повече.  Подлудява те и  чувстваш, че  „не си на себе си” . Добър християнин, този, който говори за преживяван Бог, не е човекът на логиката, а  човекът на свръхлогичното пространство и  на свръхсърдечните състояния. Бог именно това   ни дава.

Но ние какво направихме?  С рационализация на всичко, с култа към логиката, със западното възприятие и възпитание, което възприемаме, лишаваме себе си от всички тези богати елементи, които бихме могли да имаме. Както казах, изчерпваме себе си в това да докажем един бог, който не бива доказван. Бог се открива, вижда се.  Ние развиваме другите мистични механизми, които се култивират чрез смирението, чрез стоенето пред трона на Бога. Това са велики неща. Когато отците говорят за това да се молим, те нямат предвид да станем и да си кажем молитвичката, на която са ни научили в училище. Те ни казват да се научим да стоим пред Бога, бидейки предадени на Него. Не ни казват да изричаме думи, Бог  знае нашите прошения.  Това може да е  добра схема, добър фактор да  положим  нашето доверие в Бога. Бог се вижда и въпреки че е недостъпен, бива докоснат чрез вътрешните сетива на човека. Затова мисля, че сега не трябва да  спираме на мене или на вас. Всеки човек има свой начин, по който Бог му говори и той Го търси, жадува за Него и дори Го поставя под съмнение. Бог не се притеснява, ако Го поставяме под съмнение; защото съществува свято съмнение, съществува и тесногръдо съмнение. Първото освобождава, открива пътя за откровението, второ задушава, поробва, затваря човека. За съжаление, ние сме тесногръди.

първа част от интервю за Телевизията на митрополия Патра, превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.