Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Проповеди Чудеса и вяра
Чудеса и вяра Е-мейл
Оценка на читателите: / 10
Слаба статияОтлична статия 
Написано от прот. Александър Лашков   
Неделя, 25 Октомври 2015 06:42
Изцелението на гадаринския бесноват6-та Неделя след Неделята подир Въздвижение

Във втора глава на своето евангелие св. Йоан Богослов разказва за чудесното (чудното) превръщане на водата във вино на сватбата в гр. Кана Галилейска (Йоан 2:1-11). За­вършвайки разказа си, евангелистът заключава; „Така Ии­сус сложи начало на чудесата Си в Кана Галилейска и по­каза славата Си; и учениците Му повярваха в Него” (Йоан 2:11).

В четвърта глава на същото евангелие се разказва за раз­говора на Иисус със самарянката. Покорена от личността Му, тя разказва на своите съграждани от Сихем какъв не­обикновен човек е срещнала; те идват при Христос и Го молят да остане при тях. Спасителят остава в града им два дена.

Не така обаче постъпват гадаринците в днешния драма­тичен евангелски разказ (Лука 8:26-39). Те стават свидете­ли на две явни чудеса: изцеряването на техния съгражда­нин, обладан от безброй бесове, и издавянето на стадото свине в езерото. Те, явно стъписани от загубата на свинете си и уплашени навярно от вероятността да претърпят и други загуби, молят настойчиво Христос „да си отиде от тях”. Спасителят така и прави – качва се на кораба с уче­ниците Си и се връща в Галилея.

И тук, както почти във всеки евангелски разказ, има много теми:

  • за всемогъществото на Бога,
  • за безсилието на дявола,
  • за човешките ценности,
  • за (не)желаното присъствие на Христос,
  • за Божията „смиреност” и мекота (Бог никога и никого не насилва да Го приеме).

Бих искал обаче днес да спрем вниманието си на една друга тема, а именно: чудеса и вяра.

От приведените примери (Кана Галилейска, самаряните от Сихем, гадаринците), от безброй примери в Св. Библия и от целия земен живот на Христос много ярко и недвусмислено изпъква една неоспорима истина: чудото не винаги довежда до вяра.

Вярата понякога може да започне с чудо, но тя не се кре­пи на чудеса и знамения. Бог прави чудеса само в много редки, изключителни случаи и никога самоцелно, а винаги с определена нравствена цел. Чудото не е нито единстве­ното, нито най-силното средство на Бога, за да повярваме в Него. Не чрез чудеса Бог иска да привлече (да спечели) сърцата на хората. Защото чудесата винаги се възприемат различно: у едни могат да събудят вяра, но други могат да ги отрекат. Христос извърши безброй чудеса в Израиля, но те не само не доведоха до вяра книжниците, фарисеите и еврейските първенци, а тъкмо обратно: все повече окаменяваха и ожесточаваха сърцата им. Възкресението на Лазар вече прелива чашата и те окончателно решават да погубят Иисус.

Ако погледнем по-широко би трябвало да се запитаме: нима всичко на този свят – и на нашата малка планета, и в цялата вселена – не е чудо, и чудо, и пак чудо? Гравитация­та, електричеството, зачеването и раждането, поникването на зърното, запазило живота в себе си цели хилядолетия, фотосинтезата и миграцията на птиците и рибите, устрой­ството на живите организми и на галактиките й всичко, и всичко, и всичко? Накъдето и да се обърнем и да погле­днем, където и да надникнем и да се взрем – и в микро, и в макрокосмоса – чудеса и чудеса!

Но хората ги виждат, възприемат и тълкуват различно. Вярващият (склонният към вяра) човек вижда в тях про­явление на премъдрия и любещ Творец, Който се грижи и промишлява за всичко; вижда Бога, чрез Който всичко се ражда, живее и умира и … не умира. А скептикът в същите тези безброй чудеса (които науката описва и системати­зира, но само понякога може да обясни!) вечна материя, самозараждане на живота и разума, еволюция и действие на една (сляпа или разумна?) сила, наречена природа. Но никъде не вижда Бога, никъде и в нищо. В неистовото си отричане на Бога атеистите са готови (и приемат!) всевъз­можни нелепости, само и само за да отхвърлят всякаква идея за Неговото съществуване. Точно така, както кни­жниците (еврейските богослови) стигнаха до абсурда да твърдят, че Христос изцерява болни и лекува с бесовски сили, със силата на сатаната.

След като чудесата не водят непременно към Бога, тога­ва къде е, кой е пътят към Него? Отговорът е: ключът към Него, пътят към Бога е в самите нас: в сърцата, в умовете и в душите ни. Което ни връща отново и отново към този велик дар, с който Бог ни е дарил: свободната воля. Бог наистина е всемогъщ и може да направи всичко, но едно нещо няма да направи: да ни насили да повярваме в Него, да ни насили да Го приемем. Бог влиза само в сърцето, ко­ето е готово да Го приеме, сърцето, което е узряло за Него и съзнателно (или дори несъзнателно) копнее вече за Него. В заключено сърце Бог не желае и няма да влезе. Сихенци, съгражданите на самарянката, поканиха Христос и Той остана при тях два дена. Гадаринци Го посрещнаха със затворени сърца и Го помолиха да си отиде. Иисус не ги насили и не им се натрапи. Качи се на кораба и си замина.

Накрая можем да заключим: не специални чудеса и зна­мения са ни нужни, за да повярваме в Бога, а преди всич­ко готови сърца. И не само готови, а и свободни и чисти. Свободни от поробващите и задушаващи грижи за мате­риални блага и земни наслади и очистени от демоните на страстите и греховните навици. Само при такива сърца, узрели за вярата, чудото може да изиграе решаваща роля за нейното усилване и утвърждаване.

Затова нека с Христовото име и съдействие да изгоним, да прочистим сърцата си от демоните на себелюбието, алчността, леността, чревоугодието, завистта, злобата и от всички големи и малки бесове, които оковават душите ни; да удавим свинското стадо на грубите си материални ин­тереси и сметки в езерото на безкористието и възвишените стремления, за да приемем Спасителя с очистени и готови за Него сърца.

И като излекувания бесноват от днешния евангелски разказ, облечени с дрехата на приличието и благочестието, да седнем в нозете Му, да останем завинаги с Него и да възвестяваме Неговото спасително благовестие.
 
 
Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.