Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

11.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Дръж ума си в ада и не се отчайвай (втора част)
Дръж ума си в ада и не се отчайвай (втора част) Е-мейл
Оценка на читателите: / 5
Слаба статияОтлична статия 
Написано от йеромонах Рафаил Нойка   
Понеделник, 05 Октомври 2015 07:28

отец Рафаил

продължение от тук

Това, че отивам на изповед със съзнанието, че съм грешен и се надявам на покаяние, какво означава? Значи, че аз държа ума си в ада (в моята мяра). Ето, отче, аз ядох прекалено много, гледах телевизия, пуших, приех лоши мисли и т.н.  Аз не казвам, че съм прав или че не съм успял в нещо, не - аз осъждам себе си, държа се в ада. В този ад, в каквато мяра го виждам, но се надявам на прошка, значи се надявам, не се отчайвам! Ето, в малкия пример се вижда, че и в нас това слово действа.

Има много случаи в този живот, където това слово действа, но трябва да завършим и отговора, и мисля, че следва да се каже и какво има накрая. Отец Софроний казваше (както и Силуан), че това слово не е по нашата мяра; но все пак навярно ще дойде време, когато само и единствено това слово ще спасява хората, ако го разберат верен начин.

Мисля, че това време вече е настъпило, когато всичко е против нас – няма нито духовници, нито порядък, като че ли е пропаднало преданието, всичко е разрушено, ние сме лениви, намираме се в тъмнина, синове сме на този тъмен век – всичко е срещу нас. За какво спасение можем да говорим? Скъпи братя, ще ви кажа,че никакво спасение не е възможно.

В някакъв смисъл мога да разбера, че има хора, които завършват със самоубийство. Знам само, че това въобще не е отговор – това е опасност да се заключиш вечно в своето отчаяние. Но ние имаме словото от самия Бог – че не е нужно да се отчайваме. В наши дни сами не можем да се спасим, но можем да очакваме спасението от Тебе, Господи, очакваме да видим какво ще бъде нашето спасение.

Един французин искал да направи манастир, отишъл при един старец и му казал: „искам да направя манастир във Франция“ (той бил православен), а старецът му казал: „Манастир? В наше време това е невъзможно. Върви с Бога и го направи.“

Също така помните, братя, и възкресното Евангелие, където апостолите Лука и Клеопа говорили с печал, но дошъл един чужденец и ги попитал: „Защо сте опечалени?“ И те казали: „ти си чужденец и не знаеш какво се случи тук.“ „Какво се случи?“ Чужденецът не знаел и започнали да Му разказват. Но разберете и тяхното недоумение и отчаяние в някакъв смисъл - този Пророк бил велик не само на думи, но и на дело – преди седмица Той възкресил един човек не от клинична смърт, както днес може да стане, а от тление! Миришел вече лошо, нямало възможност да се върне, но Той го повикал: „Лазаре, излез оттам и възкресни като човек.“ Ако Този не бил Месията, както казват нашите свещеници, Църквата и т.н., на кого сега можем да се доверим? Кой и какви по-големи знамения може да ни даде и думи, и на дело от този Човек, ако дойде като Месията? Той бил най-силният, а ако Той бил Месията, то как са Го победили силите на злото? Как бесовете са победили Вседържителя Бога? Но вижте в какво недоумение, в каква тъмнина били те, когато мироносиците им казали, че видели гроба празен и Ангелът им казал, че Той е възкръснал, те се изплашили.

И когато този Чужденец започнал да им говори, човек, който не знаел какво се е случило в Йерусалим, започнал да богословства по различен начин, разпалил сърцата им и те така възлюбили, че искали да го задържат у дома и казали: „Ела с нас, защото денят вече свършва и скоро ще стане нощ“, и когато Той преломил хляба – разбрали, че този Чужденец е Самият Христос – „Той говореше с нас, а ние тогава нищо не разбрахме“.

И понякога си мисля, че това е образ на последните дни от нашата история. Не знам дори как да се изразя: да се подготвим (Господ ни подготвя, а ние с изповед и причастие се подготвяме) да видим с очите си съвсем невероятни, непонятни неща, сякаш че Бог е победен. Не знам какви ще бъдат дните на антихриста, но както се казва в Апокалипсиса, на него му е дадена власт да се бори срещу светиите и да ги победи. Но вижте – какъв ужас! Но вижте как нежно победил Христос! Той дошъл като непознат човек, като Чужденец; който нищо не разбира и не знае какво се е случило; и как безшумно и без възражения (или нещо такова), просто победил смъртта!

Това не само е възможно за Бога. Това, което на нас ни е съвсем непонятно, невероятно – за Бога е лесно, защото Той е Вседържител. И мисля, че когато дойде това време, ще има голяма вълна от тъмнина и ужасни неща и не знам точно какво и как; но ние помним колко лесно и нежно, и изящно Господ победил смъртта.

Ангелите не разбрали кога Господ се заченал в утробата на Девата, а войниците не разбрали, кога се е случило Възкресението. Има една лъже-икона (в католическата църква), където се вижда Христос, който излиза като победител от гроба и там от страх войниците падат на земята. И Ангелът отваля камъка, сякаш че Вседържителят не може да отмести камъка и да излезе от гроба. Това не е лъжа. Когато Ангелът дошъл, войниците паднали от страх, но не защото видели Христа, а Ангела. Те не видяли Христа, не знаели, че са пазили празна пещера, гробът бил празен, смъртта – ако може така да се каже – запазила своето девство.

Той е първороден от мъртвите и смъртта е потъпкана, но ние все още умираме както бащите ни. Но че смъртта е победена, ние виждаме в много мощи и в много други знамения и удивителни чудеса, които ни се показват. Ако отидем в Пещерите (на Валаам), там ще видите колко мощи има – няма вече смърт. Но ние все пак умираме всички, както Адам, сякаш че нищо не е станало.

Мисля, че накрая ще има война и смутове, но Бог няма да победи, защото Той вече победи преди 2000 години. Целият смут е само един дим, това е лъжа от бащата на лъжата, както го нарича  Господ. „Дерзайте, Аз победих света“. На гръцки „свят“ е „космос“. Да видим как Той победи космосаа – това означава, че е победил всички сили. Не само света, не само всички зли човеци, но и всички тъмни сили в космоса, които изпълват цялото поднебесно пространство, както е написано в книга Йов.

Всичко това е победено и това, което те правят е, че могат да ни мамят сега само единствено защото ние не можем да живеем в смирение – а това означава, че не живеем в тази реалност, на която ни учи Господ чрез отец Силуан. Дръж ума си в това, което си, виж ужаса, който е в тебе, но не се отчайвай! По-важно е, че виждам греха отколкото величието на греха, който виждам. Виждам ужаса в себе си, може и да е малък ужас, но не виждам както старец Силуан целия ад – виждам, че съм един глупав човек, от това ми е страшно неудобно, но трябва да приема това. Виждам и още по-лоши неща, но важното е, че виждам, защото това виждане започва да действа в мен. Старецът казваше, че виждането на своя грях е начало на съзерцанието, това означава, че Божията Светлина вече действа в мен и сега вече виждам своята тъмнина. Но ще дойде ден, ако живея в това покаяние, когато ще видя тази Светлина, която в момента ми показва целия ужас на моята тъмнина. Но това вече е друга тема и може би трябва да приключим с това. Простете ми, отци и братя – срамно е, че след толкова години със стареца толкова лошо говоря руски, но мисля, че любовта говори от сърце на сърце. Надявам се, че тя ще поправи грешките. Простете, благословете и да се молим един за друг!

край на беседата

източник: pravoslavie.ru, превод: Мартин Димитров

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.