Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

10.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Дръж ума си в ада и не се отчайвай (първа част)
Дръж ума си в ада и не се отчайвай (първа част) Е-мейл
Оценка на читателите: / 11
Слаба статияОтлична статия 
Написано от йеромонах Рафаил Нойка   
Вторник, 29 Септември 2015 16:56

йеромонах РафаилЙеромонах Рафаил Нойка е румънски подвижник и богослов, духовно чедо на архим. Софроний Сахаров. Предлагаме на вашето внимание негова беседа, изнесена във Валаамския манастир:

"Дръж ума си в ада и не се отчайвай" - мисля, че това слово е не само слово - пътеводител за о. Силуан (Атонски), нашият велик и преподобен отец, но и един път чух, че това е и закон на духовния живот и виждам, че това се отразява на целия живот на човека.

Питаха ме какво значи - дръж ума си в ада. По тази тема старецът(Софроний Сахаров) ни каза: "Не смейте да се опитвате да подражавате на стареца Силуан и не се опитвайте да си представите ада и да държите себе си там, защото първо - това е представа и второ - не сме на неговото ниво". У мен се появи отговорът на това кое е е по-важно да разберем за самите нас - какво означава да не се отчайваме.

"Не се отчайвай" изобщо не е забрана. Може би помните момента, когато Силуан в отчаяние казва "виждаш, Господи, искам да се моля с чист ум, но бесовете не ме оставят." След петнадесет години извънредни подвизи, той за първи път получил отговор: "Гордите винаги така ги мъчат дяволите". Силуан казал: " Господи! Ти си милостив, душата ми Те позна, кажи ми как да се смиря!" и получил този отговор: "Дръж ума си в ада и не се отчайвай."

Ето как разбирам тези думи на Господ: "Ти каза, че Аз съм милостив, тогава Аз ще ти кажа, ето  - не си представяй, че си нещо различно от това, което виждаш - ти 15 години не можеш да избягаш от дяволите, ти си в глъбините на ада и никога не можеш да излезеш от там, никога. Но дръж себе си в разбирането, че това е реалното ти състояние, че това означава грехопадението, виж какво означава, че твоят праотец е пропаднал в греха; че цялото човечество е така - мъчи се от ада и няма изход от там во веки веков. Но ти каза, че Аз съм  милостив, ти знаеш, че Аз съм и Вседържител, затова и не се отчайвай, само виждай ясно състоянието си, изповядвай го в себе си, а когато е възможно и пред други братя и пред Бога. Ти си такъв и въпреки всичко не трябва да се отчайваш за нищо, защото знаеш, че твоят Бог е Вседържител и знаеш как те обича."

И старец Силуан разбрал как да живее това слово от Бога и започнал да прави каквото Господ го научил и неговата любима песен станала: "Когато умра ще отида в ада и там душата ми ще е вовеки сама." Както казва старецът: "Никого другиго не съм осъждал на ада, а само себе си - ще бъда сам и вечно ще плача: къде си Ти, Господи, Боже мой, къде си, Животе мой, къде си моя Светлина?"  Отец Силуан свидетелства, че започнал да прави така  (т.е. едва започнал да го прави) и веднага умът му се очистил и Светият Дух свидетелствал в сърцето му, че е спасен. Какво означава „спасен"? Както ние пеем "со святими упокой..",  какво означава да бъдеш със светиите - значи да бъдеш свят като тях. Възвръщайки мисълта си на словото "Дръж ума си в ада..", не означава да си представиш нещо, а да разбереш нашето истинско състояние. Никога не бива да се съмняваме в Божията любов. Казваме, че не бива да се съмняваме, защото ние сега сме така далече от Бога, че ако чуем това като заповед  - ние ще се уплашим и ще помислим, че трябва да спазим още нещо, а няма да можем. Но, казвам, че не в това е смисълът на заповедта - това е откровение, че няма никаква нужда да се отчайваме, но знаейки това, да бъдем реалисти. Не си въобразявай, не мисли, че можеш да спасиш сам себе си. Аз Господ, Бог твой ще извърша това нещо. Няма да ти кажа  какво ще извърша, ти няма да можеш да го разбереш; но направи както ти казвам -  не се отчайвай и ще видиш.

Вижте, словото "дръж ума си в ада.." има повеление  - не се отчайвай; и на човек не му е известно  какво ще стане. Защо да се отчайвам? Ако има достатъчно любов в човека, достатъчно разбиране, че Бог по любовта Си не може да погуби човека, не може да навреди никак на човека, то човек отдава себе си в Божиите ръце.

Помните ли как Господ каза на кръста:  „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил..." и веднага след това каза: "В Твоите ръце предавам духа Си". Значи, все едно е бил оставен и не само все едно, но действително Господ Го оставил, но не изгубва доверие: "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Значи, ако имаме доверие на Бога сега, когато не знаем, нито какво да правим, нито какво ще бъде, Бог знае и ние Му се доверяваме. Господи! Дай ни доверие, защото ние нямаме!

Вижте, за мен е реалност да се виждам какъвто съм, че съм син на ада и няма никакъв изход! Адът е вечен за мен, но Бог е предвечен и Бог може това, което ние не можем да си представим. Ето - дай ни, Господи, послушание в любовта.

Мисля си - имаше и друг момент на кръста Господен - благоразумният разбойник. В неговото покаяние му се откри, че Човекът е Цар. Не знам какво е разбрал тогава, как той като разбойник е знаел това за този невинен Човек. Мисля, че е заради смирението му и изповедта му, че е грешен разбойник и че другият Човек е невинен. Благодатта му открила, че Този Е Месия, Син Божий. И тогава завикал: "Помени ме Господи, когато дойдеш в Царството Си." (Не зная кога ще бъде, може би след дълго, но някога ще бъде, помени и мен Господи и не забравяй мене грешния). И дошъл отговор: "Казвам ти: днес ще бъдеш с Мене в рая." Йоан Златоуст казва: "Крадецът открадна рая" и отишъл там преди Богородица  - Тя влязла в рая след разбойника.

Ето колко невероятна е милостта на Господа - както разбойникът днес се срещнал с Господ в рая, така и отец Силуан свидетелства: "Аз започнах да правя, както Господ ме научи и умът ми се очисти, и духът свидетелстваше, че съм спасен."

Защо казах, че това е законът на духовния живот и се отразява на целия живот на човека? Когато отиваш да се изповядаш, какво ще изповядаш пред духовнкиа? Какво можем да изповядаме пред духовника, освен това, че: "Отче, аз съм грешен като блудния син, съгреших против небето и против тебе''. Какво значи "против небето и против тебе"? Господ ни е дал две заповеди - да обичаме Бога и да обичаме ближния човек, и цялата ни съвест трябва да е пред Бога и пред човека. За това се изповядваме не само пред Бога; не ни трябва никакъв човек, за да ни чуе Бог, мога и в мисълта си да Му споделя това, но и пред човека.

Има различни мисли, които (вие знаете) са записани в молитвеника, но може да добавим и тази мисъл: че (се изповядваме) и пред човека. Аз моля Бога да ми прости, но и тебе - моя брат, и моя отец и вие братя, моля да ми простите. Защо? Защото, ако всички трябва да сме в рая, то Бог трябва да ми прости и аз трябва да получа опрощение от Бога, но и от вас, за да живеем заедно в любов.

Като отида да се изповядвам, аз, грешният човек чакам опрощение на греховете си от Бога и от свещеника и чрез него от цялото човечество. Вие знаете, че в началото изповедта е била пред всички, а не тайно, но човек не може да издържи такова състояние на любовта и сега, за да не се съблазняват хората, които не могат да носят моята изповед без съблазън, изповедта се извършва тайно.

източник: pravoslavie.ru, превод: Борислав Кръстев

Следва

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.