ПЦДОН

Начало Празници Преподобният наш отец Сергий Радонежки
Преподобният наш отец Сергий Радонежки Е-мейл
Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 
Събота, 24 Септември 2016 18:53
 
преп. СергийПреподобни Сергий се родил в село Варница, под Ростов, на 3 май 1314 г. в семейството на благочестивите и знатни боляри Кирил и Мария. Господ го предизбрал още от утробата на майка му. В житието на преподобни Сергий се разказва, че след Божествена литургия още преди раждането на сина си праведната Мария и молещите се чули трикратното възклицание на младенеца: преди четене на Светото Евангелие, по време на Херувимската песен и когато свещеникът произнасял: „Святая святим" („Светинята е за светите” – б.пр.).

Бог дарувал на преподобните Кирил и Мария син, когото нарекли Вартоломей. От първите дни на живота си младенецът удивявал всички с постничеството си: в сряда и петък той не приемал мляко от майка си, в другите дни, ако Мария употребявала месо, младенецът отново не искал майчиното мляко. Като забелязала това, Мария напълно се отказала от месна храна.

На седемгодишна възраст дали Вартоломей да учи заедно с двамата си братя – големия Стефан и малкия Петър. Братята му се учели успешно, а Вартоломей изоставал, макар че учителят често пъти му помагал. Родителите защитавали момчето, учителят го наказвал, а другарите му се надсмивали. Тогава Вартоломей се помолил със сълзи на Господ да му дарува да разбира книгите.

Веднъж бащата изпратил Вартоломей с конете в полето. По пътя той срещнал изпратен от Бога Ангел в образ на монах: стоял старецът под дъба сред полето и се молел. Вартоломей се приближил до него и като му се поклонил, зачакал старецът да свърши молитвата си. Старецът благословил момчето, целунал го и го попитал какво желае. Вартоломей отвърнал: „От цялата си душа искам да се науча да чета и пиша, Отче светий, помоли се за мен на Бога, Той да ми помогне да стана грамотен". Монахът изпълнил молбата на Вартоломей, възнесъл молитвата си към Бога и благославяйки момчето, му казал: „Отсега Бог да ти даде, дете мое, да разбираш четмото и писмото. Ти ще надминеш братята и връстниците си”. При тези думи старецът извадил съдинка и дал на Вартоломей частица просфора: „Вземи, чедо, и я изяж, - казал той. - Това ти се дава като знак за Божията благодат и за разбиране на Светото Писание”. Старецът искал да си отиде, но Вартоломей го помолил да посети дома на родителите му. Баща му и майка му посрещнали с чест госта и му предложили трапеза. Старецът отговорил, че първо трябва да се вкуси от духовната храна и накарал сина им да чете Псалтира. Вартоломей започнал гладко да чете и родителите му се учудили на промяната, станала с техния син. На прощаване старецът пророчески предсказал за преподобни Сергий: „Велик ще бъде вашият син пред Бога и хората. Той ще стане избрана обител на Светия Дух”. От този момент светият отрок без затруднение четял и разбирал съдържанието на книгите. С особено усърдие започнал да се вглъбява в молитвата, като не пропускал нито едно богослужение. Още от детство той си наложил строг пост, не ядял нищо в сряда и петък, а в другите дни се хранел само с хляб и вода.

Около 1328 г. родителите на преподобния Сергий се преселили от Ростов в Радонеж. Когато по-големите им синове се оженили, малко преди смъртта си Кирил и Мария приели схима в Хотковския манастир „Покров на Пресвета Богородица”, недалече от Радонеж. Впоследствие овдовелият по-голям брат Стефан също приел монашество в този манастир. Като погребал родителите си, Вартоломей заедно с брат си Стефан станал пустинножител в гората (на 12 версти от Радонеж – малко повече от 12 км – б.пр.). Отначало те изградили килия, а след това и малка църква и с благословението на митрополит Теогност тя била осветена в името на Света Троица. Но скоро, като не издържал трудностите на живота в пустинното място, Стефан оставил брат си и преминал в Московския Богоявленски манастир (където се сближил с монах Алексий, впоследствие Московски митрополит (паметта му се чества на 12 февруари).

Вартоломей пък приел на 7 октомври 1337 г. монашеско пострижение от игумена Митрофан с името на светия мъченик Сергий (чества се на 7 октомври) и положил начало на нов живот за слава на Живоначалната Троица. Като претърпявал изкушения и бесовски заплахи, преподобният възлизал от сила в сила. Постепенно той станал известен на други монаси, търсещи ръководството му. Преподобни Сергий приемал всички с любов и скоро в малката обител се образувало братство от дванадесет иноци. Техният опитен духовен наставник се отличавал с рядко трудолюбие. С двете си ръце той построил няколко килии, носел вода, сечал дърва, печел хляб, шиел дрехи, готвел храна за братята и смирено изпълнявал други задължения. Тежкия труд преподобни Сергий съединявал с молитва, бдение и пост. Братята се учудвали, че при такъв суров подвиг здравето на техния наставник не само не се влошавало, но и още повече укрепвало. Иноците много молили преподобни Сергий да стане игумен на обителта. През 1354 г. Волинският епископ Атанасий посветил Преподобния за йеромонах и го възвел в сан игумен. Както и преди в обителта строго се изпълнявали иноческите послушания. С разрастването на манастира нараствали и нуждите му. Нерядко монасите се хранели с оскъдна храна, но по молитвите на преподобни Сергий непознати хора им донасяли всичко необходимо.

Славата за подвизите на преподобни Сергий станала известна в Константинопол, и патриарх Филотей изпратил на преподобния кръст, параман (много древна част от монашеското облекло – б.пр.) и схима, като благословение за нови подвизи, благодарствена грамота, съветвал Божия избраник да устрои общежителен манастир. С патриаршеското послание преподобният се отправил към свети Алексий и получил от него съвет да въведе строг общежителен ред. Монасите зароптали срещу строгостта на устава, и преподобният бил принуден да напусне обителта. На река Киржач той основал обител в чест на Благовещението на Пресвета Богородица. Порядъкът в предишната обител започнал бързо да запада, и останалите монаси се обърнали към свети Алексий да върне светителя.

Преподобни Сергий безпрекословно се покорил на светителя, оставяйки за игумен на Киржачския манастир ученика си преподобни Роман.

Още приживе преподобни Сергий се удостоил с благодатен дар на чудотворство. Той възкресил един младенец, когато отчаяният баща считал своя единствен син за окончателно изгубен. Славата от чудесата, извършени от преподобни Сергий, започнала бързо да се разпространява, и при него започнали да водят болни както от околните селища, така и от отдалечени места. И никой не напускал преподобния, без да получи изцеление от недъзите си и назидателни съвети. Всички прославяли преподобния Сергий и благоговейно го почитали наравно с древните свети отци. Но хорската слава не изкушила великия подвижник, и той както преди оставал образец на монашеско смирение.

Веднъж свети Стефан, епископ Пермски (паметта му се отбелязва на 27 април), който дълбоко почитал преподобния, тръгнал от своята епархия към Москва. Пътят минавал на осем версти от Сергиевия манастир. Като мислел да посети манастира на връщане, светителят се спрял, и като прочел молитва, се поклонил на преподобни Сергий с думите: „Мир на тебе, духовни брате". В това време преподобни Сергий седял заедно с братята на трапезата. В отговор на благословението на светителя преподобни Сергий станал, прочел молитва и изпратил ответно благословение на светителя. Някои от учениците му, учудени от необичайната постъпка на преподобния, побързали към посоченото място, и като настигнали светителя, се убедили в истинността на видението.

Постепенно иноците станали свидетели и на други подобни явления. Веднъж по време на литургия на преподобния съслужел Ангел Господен, но поради смирението си преподобни Сергий забранил да се разказва за това до края на земния му живот.

Тесни връзки на духовна дружба и братска любов свързвали преподобни Сергий и свети Алексий. Когато бил на преклонна възраст, светителят повикал при себе си преподобни Сергий и го молел да оглави Руската митрополия, но блаженият се отказал от първосветителското място поради смирение.

Руската земя по това време страдала под татарско иго. Великият княз Димитрий Йоанович Донски, като събрал войска, дошъл в обителта на преподобни Сергий да попроси благословение за предстоящото сражение. В помощ на великия княз преподобният благословил двама монаси от своята обител: схимонах Андрей (Осляба) и схимонах Александър (Пересвет), и предсказал победа на княз Димитрий. Пророчеството на преподобни Сергий се сбъднало: на 8 септември 1380 г., в деня на празника Рождество на Пресвета Богородица, руските воини удържали пълна победа над татарските пълчища на Куликовското поле, слагайки начало на освобождението на руската земя от татарско иго. По време на сражението преподобни Сергий стоял заедно с братята на молитва и просел от Бога да дарува победа на руското воинство.

Заради ангелския си живот преподобни Сергий се удостоил от Бога с небесно видение. Веднъж през нощта авва Сергий четял правилото пред иконата на Пресвета Богородица. Завършвайки четенето на канона на Божията Майка, той приседнал да отдъхне, но изведнъж казал на своя ученик, преподобни Михей (чества се на 6 май), че ги очаква чудесно посещение. След миг се явила Божията Майка, съпроводена от светите апостоли Петър и Йоан Богослов. От необикновено ярката светлина преподобни Сергий паднал ничком, но света Богородица го докоснала с ръце и, благославяйки го, обещала винаги да покровителства светата му обител.

Като достигнал дълбока старост, преподобният, предузнавайки половин година по-рано своята кончина, извикал при себе си братята и благословил за игумен опитния в духовния живот и послушанието ученик, преподобни Никон (паметта му е на 17 ноември). В безмълвно уединение преподобният се представил пред Бога на 25 септември 1392 година. В навечерието на този ден великият Божий угодник за последен път повикал братята и като се обърнал към тях, им завещал: „Внимавайте над себе си, братя. Преди всичко имайте страх Божий, душевна чистота и нелицемерна любов...”.

източник:http://www.globalorthodoxy.com/novini-balgaria/62732-prepodobni-sergii-radonejki

 

 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.