Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

10.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Опиянени от Христос
Опиянени от Христос Е-мейл
Оценка на читателите: / 9
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. Андреас Конанос   
Понеделник, 24 Август 2015 13:09

архим. Андреас КонаносНие не уважаваме другите и искаме да наложим това неподправено вино (на строгостта), което си мислим, че имаме, но въпросът не е да го имаш в чашата си, а ти да го пиеш. Върви в храма, живей св. Литургия и не казвай на детето си да ходи на църква. Не му казвай, не е нужно. Ти живей св. Литургия, върни се у вас опиянен от Христос, от любовта към молитвата, от богослужението и от промяната на твоята душа. Живей небесни преживявания, живей Христос, не интелектуално, не теоретично, не слушах проповед, четох!, така формално. Не, а да живееш в сърцето си опиянението от това чисто вино, което Христос дава.

Почувствай думите от св. Литургия: Да издигнем сърцата си към небето. И ако детето ти те види така, че летиш другаде и си другаде, ще каже: майка, татко! Какво им стана? Полудяха ли? Какви са тези хора? Как станаха такива? Опиянени от Христос. То ще подозре и може да не дойде с вас на църква, но ще разбере  това, което казваме, че  Христос прави такива хората- опиянени от чистото вино на умилението, благоговение, любовта, щастието. Разбираш ли?

В противен случай говорим рязко, с натиск, натякващо, дразнещо,  пропъждаме и отблъскваме хората от нас, пропъждаш детето си, мъжа си, жена си с твоето държание. Докато имаш много хубави  неща в ръце, имаш невероятен дар в ръцете си, виното на истината на Христос, но не знаеш как да го даваш. Въпросът не е да държиш нещо ценно, а да го даваш  по добър начин, да го даваш навреме, колкото  другият издържа, колкото издържа стомахът му. Ти не  даваш на бебето да яде месо, а му даваш крем, супа,  водичка, след това нещо по твърдо и чак накрая месо. Така е.  Има огромно значение как даваш Христовото вино.  Затова Христос направил това, което трябвало да направи, а другите се скандализирали и казали, че е снизходителен и  не е строг. Кой не е строг? Христос? Той не е строг? Той, Който когато попитал: кой от вас може да каже един грях за Мене, какъв грях съм извършил и  никой не се намерило да му каже нещо?  Нима не бил свят, съвършен,  Той, безгрешният, Който  обикнал грешниците, общувал с тях, уважил ги хора,  видях отвъд греха тяхната жажда, където искали да пият, но не знаели къде съществува този извор. И Той казал: Аз съм този Извор. Ако искате, ще ви дам, не ви притискам насила, който иска, да Ме последва, да се отрече от себе си.  Ще се отречеш от себе си, ако поискаш, ако поискаш да го направиш, ще го направиш свободно. Искам свободно да дойдеш при Мен. Свободно да Ме обичаш, свободно да останеш до Мен. Не съществува затвор в Църквата, тръгваш си в който момент искаш. Не те притискам. И някой казва: това ми казваш и не мога да Те оставя!  Така казваме на Христос. Това е нашият отговор, затова Те обичам, Христе мой!

Един мой приятел в Света Гора веднъж ми каза  нещо: Казах на Христос насълзен: благодаря Ти, Боже, че си такъв,  какъвто си! Благодаря Ти, защото имам Теб за Бог!  Благодаря Ти, че нямаш човешки ум и не мислиш както мислим, ние, аз, човекът, криво, пристрастно, болно. Благодаря Ти, че имам такъв Бог!  Ти мислиш по по-различен начин, отколкото ние, хората, мислим. Имаме различен Бог от този, на който много пъти си мислим, че служим. И е трагично да мислиш, че служиш на истинския Бог, да мислиш, че говориш за Бога, докато в действителност не говориш за истинския Бог на свободата, любовта, уважението, истината, а за един бог, който си направил по твой размер, за един бог на твоята страст, строгост, манталитет, идеология, позиция. Аз – казва другият -  съм такъв! Край! И такова ще стане и моето дете! Да стане, каквото искаш, направи го каквото искаш, след като искаш, но не поставяй отпред Божието име. Ти казваш: имаме изисквания, претенции, имаме планове, имаме правила в нашето семейството, имаме принципи. Край! Христос няма такъв вид принципи. Извинявам се, че го казвам, но Той няма принципи от този тип, защото ти казваш: семейството ни има такъв принцип детето вечерта да бъде навреме у дома. Край! И казваш: със сигурност и Христос така казва! Е, аз ти казвам, че не казва така. И не ти го казвам аз, а го пише в Евангелието, което ни показва, че Господ нямал такъв тип принципи, Той бил много уютен Човек.

Ти, ако например живееше по времето на Христос и Той те вземе един ден с Него, ти нямаше да отидеш с Него, защото в даден момент щеше да Му кажеш: Господи, да ти кажа нещо, не отивай сега в тази къща, моля Те, защото имам принципи, а Господ щеше да ти отговори. Безначалният (άναρχος) Бог слезе и в пещера обитава. Не се ли казва така в рождественските песнопения? Кои са принципите (οι αρχές) на Бога? Къде е принципът на Бога, където Бог Сущий дойде на земята и дружи с хората? Тази причастна форма Бог Сущий, знаеш ли какво е? Макар и да е Бог, където ние си мислим, че не Му отива да прави това, не подхожда на Бога да прави тези неща, да се въплъщава, да става Човек, да ходи по земята, в  калта на тази земя, да носи бедната и тленна човешка природа. Въпреки това Той оставил този тип принципи, този тип порядъчност, която казваме, че имаме.  Господ обаче казва: Не! Аз нямам такава порядъчност, а имам достойнството на любовта, на Моето благородство, мислене, логика, която идва да събори твоята идеологическа позиция и ти казвам, че в Църквата нещата не са така, както си мислиш. Аз гледам по друг начин на нещата. И ти щеше да Му кажеш: Господи, добре! Аз ще изчакам отвън! В такава къща не влизам!  В нея има големи грешници, лоши хора, не мога да вляза вътре. И Той щеше да ти кажи- чакай  тук!  И щеше да Го видиш накрая през нощта да излиза в компанията на всички тези грешници  насълзени, покаяли се, радостни, обнадежднени, верни, щастливи, влюбени в Христос и щеше да казваш: Господи, добре, приключи ли? Да си ходим сега, защото е време за сън. Времето свърши. И другите щяха да ти казват: не, не отиваме  да лягаме, ние се променихме близо до Христос, Той по такъв начин ни доближи, че се опиянихме. Пак ли пихте? Щяхме да кажем ние, добрите, порядъчните, изрядните, а те  казват: Да, опиянихме се. И сега отиваме да се молим цяла нощ  заедно с Него. Искаме да ни вземе с Него, там, където стои цяла нощ и се моли, ще отидем с Него. Ама, вие сте  грешници! Ти си грешник, ти, Закхей? Ти утре сутрин си на работа, ще отидеш отново да крадеш хората, които експлоатираш! Не! Няма да правя нищо от всичко това. Господ дойде дойде близо до мен, доближи ме в моя хал, обикна ме, не се погнуси от мен, не се отврати от мен, не седна отвън и до вратата, а влезе вътре. Седна  до мен с такава простота и с такава свобода, че се ужасих, сепнах се, видях в очите Му, че не ми се подиграваше, че ме обичаше и Му казах: знаеш ли какъв съм аз?  И Христос казва: знам. Зная коя си, кой си, зная какво си направил, зная, че имаш пет брака преди това и се провали и с тях, знам  всичко за теб. Но Аз гледам някои други неща в теб и се надявам на някои други неща.

Така се променят хората - от опиянени, променени, преобразени хора, които знаят как да подходят към другите, знаят да слагат вода в своето вино (на строгостта), толкова вода, че понякога им даваш само  вода. Чиста вода. И знаеш ли какво става? Става следното чудо: чудото в Кана Галилейска. Водата пак става вино в устата на хората. Ти им даваш вода, а те се опиват и казваш как става това? Аз говорих снизходително, аз му казах прости неща, да направи една две стъпки, а той започна да бяга, изкачва се на планината на духовния живот, става християнин и иска да се подвизава, да пости, да пази въздържание. Какво правиш? Аз не ти казах нищо от всичко това.  И той казва: понеже не им каза, а ми показа. Понеже ме накара да заподозря и да усетя благоуханието на Христос. Радвай се, дъх на Христовото благоухание.  Радвай се, моя Пресвета Богородице, ухаеш на Христос. Ти си Христовото благоухание.  Мислил ли си за това, което се казва в Акатиста към Света Богородица? Защото, когато  другият усети уханието на Христос, се опиянява.  Радвай се, че ти, която държиш Този, Който всичко държи и ни даде това Свое вино. Така се променят хората, така се преобразяват техните души. Така ставаме по-добри.

Колко хубаво нещо е  да се вижда, че уж разреждаме нашето вино (на строгостта), но всъщност опияняваме другите. И ще ви кажа за един такъв случай, който даде много опияняващ резултат. За една жена, която въз основа на Евангелието можеше да  вземе развод от своя мъж. Той й изневерявал. Те имали деца, но той я мамил и не бил  верен на своето семейство и Тайнството Брак. Той обикалял напред назад и жената разбрала за това. Тя имала право да вземе развод. И казала - ще сложа вода в моето вино. Не във виното на моята любов, там няма да сложа вода. Обичам моя човек, каквото и да ми стори. Обичам го. Именно защото прави това, което прави, го обичам още повече, защото има проблем, за да прави всичко това, има проблем, болна е неговата душа и я обичам. Добавям вино в моето вино. В кое вино? Не във виното на любовта, а във виното на моите изисквания. Не казвам: имам претенция  в мен, искам да бъда оправдана. Искам да отида в съда да го изправя до стената. Да взема развод и да се махна! И това е вино, но с лошо качество. Ще сложа вода в моето вино, не прéчи. Ще разредя виното на моя инат, ще разредя виното на моята избухливост, бях наскърбена, кварталът говореше, за резил станахме, ще казват, че аз съм виновна, че не съм честна, ще говорят, не прéчи, нека говорят. Аз разреждам това мое вино.  Правя се, че не виждам, ставам безумна, глупава, будала. И какво става? Той продължил своя живот и стигнал до такава степен на безочие, че водил и вкъщи своите любовници, а майката прикривала нещата. Тя търсила начин да ги скрие от децата, тя за децата се притеснявала, те какво ще кажат, те да не си повредят ума и представа за техния баща. Тя не  потърсила повод да им каже: видя ли баща си!  Ето неговите подвизи! Да не приличате на него, когато пораснете! Тя не казвала така. Тя покривала грешния. Можела да се разведе. И аз щях да ѝ казвам: имаш право да се разведеш! Можеш! След като се казва, че разводът в  случай на прелюбодеяние е позволен. Тя казва: не прéчи, това, че се позволява, не означава, че се налага, ако искам, няма да се разведа. Разреждам моето вино. Прощавам му. Ама, луда ли си? Да, луда съм. Казва тя. 

В даден момент големият ѝ син разбрал и казал: Какво става, всеки път идват различни жени и попитал:  не ми казвай, че пак е твоя позната? И майката казала - тя свила своето сърце: тя е една стара колежка в Солун, не я познавате. Тя лъжела, дето казваме, че не лъжем. Тя скривала всичко. И какво станало? Има Бог. Тази жена разредила своето вино (на строгостта), но сърцето ѝ било опиянено от истинска любов, но Господ вижда и изпаренията на това опияняващо вино стигнали до Божия трон на Господ Саваот и Той допуснал да започне обратното броене. С последната жена, с която вършил грях, катастрофирали, той бил обезобразен, тази жена го зарязала, защото казала: каквото исках го получих, взех му парите, комфорта, кефа, сега той катастрофира, лицето му е обезобразено, и го зарязала.  Всички негови любовници го изоставили. Всички тези стари връзки. Единствената, която отишла до него, била тази опиянената, лудата, както всеки я нарекъл, тази негова съпруга, тя отишла да се погрижи за него. Той се срамувал и хванал ръцете ѝ, целувал  ги и ѝ казал:

- Много те ощетих! Ощетих те изключително много. Ако е трябвало да умра, ще е било само и само ти да бъдеш оправдана! Да сложи Бог край на живота ми да ме накаже!

И тя му казала:

- Бог не наказва, бре! Бог обича!

- И ти сега какво искаш тук? Защо си в болницата?

- Дойдох да се погрижа за теб. Видя ли другите, всички си тръгнаха.

- Сега го разбрах. Сега разбрах това, което ми казваше, и това, което не ми казваше. Толкова години, през които проявяваше търпение към мен.  Как издържа? Как чакаше? Как не беше строга и рязка? Как не ме унижи? Не ме предаде? Не ме очерни да кажеш всичко на моите роднини, да ме направиш за резил, да потърсиш твоето право, да доведеш братята си вкъщи, да вдигнеш кавга, как правиш  всичко това? Как? Такава любов? Такова снизхождение? Ще ми простиш ли някога? Искам оттук нататък да живея с теб въпреки всичко, което направих, ако ме приемаш, естествено. Искам да доведеш свещеника, при който ти ходиш, да се изповядам и да кажа всичко! И знаеш кои са моите големи грехове. Тези, които сторих на теб.

Така те отново заживели  нормално. Разбира се, той останал парализиран, но щастлив със своята жена и неговата душа била спечелена.

Трябва да се опияниш, трябва да пиеш толкова много виното на Христос, че да издържаш и да гледаш около теб светът да погива,  а ти да продължаваш да обичаш, да прощаваш, да не се караш, да уважаваш, да чакаш, да живееш чудото. Това е величието и красотата. Тази жена разредила своето вино. Тя чакала и Господ ѝ въздал. Виждаш ли? Това са чудесата на Църквата, това са чудесата на Бога, това чудо ще живееш и ти. Това, което казах днес, не са теории и този случай, който разказах, е от старец Паисий, истински случай, който разказва в своите слова. Мисля, че в книгата за семейния живот. Защото ме питат откъде ги намираш нещата, които казваш. Е, потърси и ще ги намериш, четейки, спри малко, помисли, огледай се и ти. . .

превод: Константин Константинов

Още статии от архим. Андреас Конанос: тук

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.