Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

17.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Нежност в брака
Нежност в брака Е-мейл
Оценка на читателите: / 10
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Лимасолски митрополит Атанасий   
Сряда, 29 Юли 2015 12:43
митрополит АтанасийДеца, не е добре да отхвърляте нещо от своя спътник – родителите му, семейството му, за да се привърже той към вас, това не е хубаво! Добре, там, където се прекалява, т.е. където има лошо влияние, нека внимаваме, но когато има баланс и сериозност и другият мисли трезво, от какво се страхуваш?! Понеже майка му е дошла вкъщи и е казала: „Ако вместо червени столове вземете сини, ще е по-добре”, не означава, че тя се меси и ти трябва да направиш проблем. Или пита: „Къде ще ходите довечера? Къде ходихте?”, а ти казваш: „Майка ти не ни оставя на мира!”. Това не са хубави неща. Майката не е виновна, майка е и си казва мнението, нима трябва да си сложи катинар на устата, когато идва в къщата на сина си? Попитала е. Добре! Или се обажда по телефона и пита: „Къде е синът ми?”. – „Е, разбира се, синът й, ние нищо не сме.” Не, деца, това не са хубави неща, а комплекси. Млади сте, трябва да имате уют. От какво се страхувате бе, деца? Не трябва да се страхувате от другия човек, дори той да се нарича „свекърва”. Какво ще ви направи? Добре, казала е своята прищявка, своя каприз – погледнете на нея с великодушие, и тя е майка, не може да се откъсне от детето си, това е естествено нещо. Нужно е благородство, трябва да се научим да имаме духовно благородство. От какво се страхуваш детето ми, какво ще стане? Този страх, тази несигурност, които ни обхващат, са неуравновесени, болестни неща. Не трябва да се страхуваме от нищо, не трябва да се безпокоим, т.е. трябва да имаме уют в себе си, във всичко да бъдем свободни, защото, ако започнем да имаме лоши помисли, тогава създаваме лоши предпоставки и след това изкушението ги използва и стават лоши неща. Дори другият да е чепат, странен, егоцентричен, не е нужно да влошаваме нещата и да го поставяме в затруднение, като искаме да отхвърли родителите и семейството си. „Защо пак ходи при майка си? Колко пъти ходиш при нея!” Може ли майката да се откъсне от детето си? Не може! Не трябва да искаш от другия тези неща, това не е човешко, не е хубаво! Добре, ако възникне някакъв проблем, ще му кажеш: „Виж, има проблем, внимавай”. Или пък съпругът – майка ти е казала нещо и ти трябва ли да го кажеш на жена си: „Майка ми каза така и така за тебе!”

Спомням си, че имахме една много прочута баба, която се казваше Стаса, беше много добра жена, за съжаление, почина. Тя беше леля на един наш монах, сестра на майка му. Майката, горката, беше много сдържана, добра жена, много добра майка, лелята също беше добра, простодушна. Когато майка му дойде да го види – тогава бяхме в Кипър – старецът ми каза: „Върви с монаха да го придружиш да види майка си”. Отидохме, лелята ни видя отдалеч и започна да плаче и да кълне: „Майчице, синът ми!”, и знам ли какво още, а майката беше по-сдържана. Веднага щом лелята видя майката, че не плаче, я побутна и й каза: „Плачи, плачи и ти де”, тоест трябваше да даде знак. Лелята започна да кълне стареца. Ние бяхме млади, аз бях на 22 години, а и другият монах беше на същата възраст. На връщане си говорехме за това и се смеехме. По-късно лелята срещна стареца, когато веднъж отидохме у тях, и той, шегувайки се, каза:

– Научих, че си казала така и така за мене!

– Ааа, бързо-бързо се задави?!

Искам да кажа, че когато се окажеш в семейната среда и някой каже нещо за съпруга/съпругата ти, не е нужно да отидеш да му го кажеш: „Майка ми каза така за тебе!” – това не е въпрос на искреност. Защо трябва да казваш всичко? Ако го кажеш, другия може да не го понесе, наранява се: „А, така ли каза майка ти?”. И се стига до проблем. Не са хубави тия работи! И тази искреност в брака, за която говорят, не е онази искреност, при която вземаш едно дърво и хайде по главата на другия, защото такава трябвало да бъде искреността – има неща, които не се казват. Има някакъв проблем, но другият не може да го понесе, няма силата да издържи, ако му кажеш: „Знаеш ли, имам проблем!”, или пък: „Случи ми се случка с друг човек!”; ако му го кажеш, той ще се нарани, ще се срине, няма да го понесе. Не е въпрос на искреност да му го кажеш. Имаш някакъв проблем или е станало нещо – кажи го в изповедта, на духовника, първо оправи проблема с Бога и не създавай проблем на другия човек. Защото понякога в брака ни обзема желанието да бъдем искрени, другият да знае всичко – е, отиваш и му стоварваш всичко, което е станало, той не може да го понесе и край, свършено е! Това не са хубави неща, нужна е разсъдителност.

Когато Авраам изпратил слугата си, той отишъл в Месопотамия, но се питал какво ще прави, къде ще намери жена за сина на господаря. Помолил се на Бога: „Боже мой, ще седна тук при извора и девойката, която ще дойде, ще ме заговори и ще ми помогне да напоя животните, ще видя дали става за съпруга на момчето”. Наистина, мнозина отишли да напоят животните си, тръгвали си, нищо не му казвали, но Ревека отишла и му казала: „Ти си чужденец, нека ти помогна да напоиш животните и след това ела у нас да се приютиш”. Той счел това за знак и то наистина било знак от Бога. Слугата отишъл у тях и след това Ревека се оженила за Исаак.

Това е подробност, но тук се виждат две неща. Първото е Божият промисъл. Затова предишния път ви казах, че когато ще правите нещо в тази насока, то трябва да се предшества от молитва, трябва да се молите – това е най-важното или едно от най-важните неща в земния ви живот, което, естествено, има своя дял и в Царството Божие. Не е лесно да имаш труден брак, тежко е, затова се молете и умолявайте Бога да не ви оставя да правите грешка. Второто нещо: когато се молите и възлагате надеждата си на Бога, вървете напред спокойно, без да се тревожите, без да правите грешки, не натискайте и не притискайте другия човек. Ако видите, че има някаква пречка, че побутвате, но нещата не отиват по-напред, проявете търпение, молете се, опитайте с мярка. Както ви казах за вратата, за която сте опитали всички ключове и не се отваря – не я разбивайте, след това ще се биете по главата, ще видите, че това, което сте правили, не е било добро. Виждаш, че не се отваря, прояви търпение, моли се, опитай с мярка. Виждаш, че въпросът не намира решение, но тормозът и задушаването на другия човек, докато го подчиниш, не е добро, обикновено не излиза нищо добро. Затова престанете, оставете нещата и Бог ще промисли, Бог знае бъдещето ни.

Има още нещо, което ни засяга: във взаимоотношенията си трябва да внимаваме в детайлите. Ревека отива и предлага на чужденеца помощ, казва му: „Ела вкъщи да изядеш парче хляб”. Добре, това е нещо хубаво и има значение, защото разкрива един фин човек с благородни чувства. В брака е нужна огромна изкусност, голямо благородство. Понякога обаче наблюдавам много млади хора, двойки, преди да се сгодят, и виждам – как да го кажа – грубост. Извинявам се, че го казвам, но понякога наблюдавам голяма грубост между двамата и не мога да разбера това. Например единият казва някаква шега за другия и тази шега става като нож – и той го казва на шега! За съжаление, така се учим! Това е като шегата на Мики Маус, който иска да се пошегува, ритва другия и го разтърсва във въздуха. Или пък слага динамит, взривява всичко и остава само… Сещате ли се за онези патоци, които останаха без пера, Доналд Дък и другите герои? Знаете ли, чел съм хиляди истории с Мики Маус и всичките ги помня! Казвам си: „Ако помнех светоотеческите съчинения, които съм чел, както помня книжките с Мики Маус...”. Да не ви казвам, че ще се смеете, но помня всички онези герои с голяма точност. А минаха толкова години… Тридесет години! Има цели купчини вкъщи. Както и да е. Искам да кажа, че тази любезност на Мики Маус... Добре, и те бяха хубави, някак ставаха, някак бяха човешки, а днес е страшно, днес е ужасяващо, но така се израства, така се научаваш как да се държиш. Виждаш я, говори на мъжа си или на детето си, но му говори грубо, и се питаш: „Как му говори така?”. Или той тръгва да каже една добра дума и сякаш я удря с нещо. И си казваш: „Добре, как ще напреднат по този начин?”. Така човек разбира, че днес липсва финес, страшно е… Докато по правило би трябвало да сме фини хора, понеже постоянно учим и се образоваме. Страшно е, че изобщо няма нежност. Въпреки че сме изучени, образовани, ни обхваща жестокост, която наранява другия човек и не ни помага. Когато човек израства по този начин, разбирате, че за съжаление, резултатите ще бъдат неприятни.

Светците се отличавали с голямата си деликатност и любезност. Те може да не са имали светска любезност, но човек вижда тяхната деликатност. Например старецът Паисий не наричаше дявола дявол, за да не го оскърби, а го наричаше дангалаче. Той избягваше понятието „зло” и не казваше: „Дяволът! Сатаната!”, а винаги казваше: „Горкото дангалаче!”, защото наистина светиите не искат да оскърбяват дори дявола. Да не го нарече дявол и да го оскърби – не че дяволът се оскърбява, а душата на светците е толкова фина и състрадателна, че те били любезни дори към сатаната. Те не казвали нищо, което би наранило другия човек, защото имали фини, благородни чувства, изпитвали свята любов към другите човеци и именно чрез този дух на свята любов всички можели да почувстват, че имат място близо до тях. И който и да отидел при тези свети хора – дори да бил най-големият грешник, най-блудният и порочен човек – той никога не чувствал, че е отхвърлен. Те абсолютно никого не отхвърляли! Божиите човеци никого не отхвърляли, а за всички намирали място, всички намирали място в сърцето им. Създавали невероятен уют. И наистина, ако човек чете аскетическите текстове, вижда това. Мисля, че този, който чете Патерика и историите на отците, става съвършен подвижник, но става и съвършен глава на семейство. Следователно той може да бъде съвършен брачен човек, както може да стане и съвършен монах, защото не гледа външната страна, а благородството и духовното съвършенство на светците, които са имали тази чувствителност и деликатност, която Божията благодат дава на човека.

Откъс от влезлия за печат сборник за  семейството и децата „Пътят на брака” с беседи от Лимасолския митрополит Атанасий, Сисанийския митрополит Павел, архим. Андрей Конанос, архим. Ефрем Панаусис и  протопр. Николай Лудовикос. Издава храм "Св. вмчк. Мина", Велико Търново; превод: Константин Константинов

Още статии от митр. Атанасий: тук

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.