Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

07.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Кажи ми какво яде вчера
Кажи ми какво яде вчера Е-мейл
Оценка на читателите: / 9
Слаба статияОтлична статия 
Написано от игумен Нектарий Морозов   
Събота, 18 Юли 2015 08:16

игумен НектарийЦърквата е лечебница, в която идват хора, които са подвластни на най-различни недъзи с различна степен на тежест, с различни свойства. Идват, за да разкажат за бедата си и да получат изцеление. Тази картина се среща при много свети отци и тя е удивително точна. Сигурен съм: с това ще се съгласи всеки свещеник, тъй като именно той, свещеникът, е човекът, към когото се обръщат "боледуващите", на когото те се оплакват от своите заболявания, когото молят за помощ. И именно той е длъжен, разчитайки на своя опит и знания за човешката душа, да покаже на страдащите пътя към изцелението. 

Но при свещеника идват, разбира се, не само тези, които за пръв път пристъпват прага на храма,  не само тези, които са паднали тежко и които сериозно са се заплели в някоя от мрежите на лукавия. Идват разбира се и хора, които постоянно посещават храма, живеят църковен живот и би трябвало, струва ми се, вече сами да намират отговор на много безпокоящите ги въпроси. Но често, за съжаление, не ги намират и затова търсят отговор от пастира, духовника. И най-често питат, отново и отново:  

- Отче, защо ми е толкова тежко на душата? Като че ли нищо лошо не съм сторил...  

И наистина... Ако човек в крайна сметка нищо "особено лошо" не е извършил, ако съвестта му не е обременена с измъчващи я грехове, ако човек се опитва да живее в съгласие със съвестта си и в същото време не е обременен с някакви скърби и изпитания, защо тогава на душата му ѝ е зле?  

Разбира се, може да има много причини за това… Може просто това да е някакво вражеско изкушение, което цели да хвърли християнина в униние, може да се е натрупала умора, може просто физически да се чувства зле. Но, все пак, има една причина, може би най-разпространената.  

Какво пита винаги добрият лекар пациентите, които се оплакват от гадене, замаяност, световъртеж, болки в корема? Той задължително ще им зададе въпроса:

А какво ядохте вчера? Какво пихте? И изобщо: как се храните?  

И ако чуе в отговор, че пациентът яде и пие всичко безразборно, в това число и люто, и кисело, и мазно, и пържено, и злоупотребява без мярка с алкохолни напитки, то като начало ще препоръча диета. Такава, която предписва някои храни изобщо да не се докосват, а някои, обратно, задължително и редовно в изобилие да се използват. Например, овесена каша за закуска. Или кисèл – за да се успокои раздразнения стомах.  

И дори да ви се стори странно, свещеникът също трябва да запита обърналия се към него мирянин какво яде и пие. Не в пряк смисъл, разбира се, а в преносен.  

Всички ние живеем в едно много плътно информационно поле – толкова плътно, че едва няколко десетилетия назад  бе невъзможно даже да си го представиш. Рядкост е днешният човек да не използва интернет, изобщо да не чете вестници или да не гледа телевизия. А дори и да се опитва да ги избягва, то по неволя слуша радиото, включено в маршрутката, разговорите на колегите за последните събития в страната и света. Той многократно в течение на деня слага на ухото си мобилния телефон, за да се обади на някого или да отговори на входящите повиквания. 

„Увличайки се по земното, оставяме в душата си твърде малко място за небесното”.  

На практика всички ние сме "включени: в това поле – кой в по-голяма, кой в по-малка степен. И чрез зрението и слуха си ние внасяме в себе си информация, от която по-голямата част не просто не ни е нужна и ни е излишна, а направо е вредна – както мазната, люта и пържена храна за болния от язва. Вредна е, тъй като, събирайки в себе си миг след миг от земното, ние оставяме в себе си прекалено малко място за небесното или не оставяме изобщо. Вредна е, защото влизащото в нас често е не радостно, а скръбно – такъв е заобикалящият ни живот – и затова ние по неволя се затрупваме с житейски грижи и мъки: новини за войни, бъдещо увеличение на цените, падане курса на рублата, серийни убийства и смъртоносни епидемии, действат на съзнанието ни точно така. И дори новините да не са със стресиращ характер, то те в по-голямата си част се отнасят за областите на "светския"живот и също така почти не принасят полза на душата. 

И от всичко това на нея, на душата, ѝ става тежко. Става ѝ лошо. Преподобният Серафим е казвал някога, а такова е мнението и на много други подвижници, че в някои случаи е достатъчно съвсем за кратко да поговориш с някого, който има различен от твоя мироглед, за да получиш пълно вътрешно "разстройване". В наши дни  с такива диалози са изпълнени целите ни дни – независимо от нашата воля, а от време на време и в съгласие с нея. Може ли след това да се чувстваме добре? 

„Душата непременно трябва да бъде "снабдявана" с Божието слово, с наставленията на светите отци, с молитви и размишления.”

Същият този преподобни Серафим забележително добре разяснява с какво, напротив, душата задължително трябва, както той се изразява, "да бъде снабдявана": с Божието слово, наставленията на светите отци, молитви и размишления. Без такова "снабдяване" тя изстива, става хладна и мрачна, душата подивява, в буквалния смисъл на думата. Духовното зрение на човека се притъпява, той не забелязва и не разбира очевидното – това очевидното, което се отнася в по-голяма степен също към областта на духовното. Ето как се получава, че християнинът не може да  осъзнае от какво на него и на душата му им става тежко, въпреки че не се случва, сякаш, нищо лошо.  

Това е простата истина… Такива са простите обяснения… Това е простата рецепта…  

Тежко ти е, объркан си, не знаеш какво да направиш, за да се измъкнеш от това тягостно състояние? Спри и се замисли, с какво е пълна душата ти, с какво я храниш, с какво я „снабдяваш”. И при всички положения ще видиш, че именно в храненето е грешката. А това означава – трябва да се смени дажбата. Да се мине на диета. Да се откажем– поне доколкото е възможно – от това, което е вредно. И да увеличим дела на полезното.  

Проверено е. Много пъти. Безусловен и безценен опит. 

превод: Мартин Димитров, източник: pravoslavie.ru

Още статии от същия автор: тук 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.