Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

15.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Човекът крие изненади
Човекът крие изненади Е-мейл
Оценка на читателите: / 8
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Лимасолски митрополит Атанасий   
Сряда, 15 Юли 2015 15:37

митр. АтанасийВ Америка ще излезе една книга, както и  в Кипър на гръцки, която написа един човек със смъртна присъда. Прогресираща Америка все още поддържа смъртното наказание в някои свои щати. Той се намира в един щат, където е в сила смъртната присъда. Бил заловен на 26-27-годишна възраст и вече близо 30 години лежи в затвора, чака да го екзекутират, просто се получило забавяне заради съдебните дела. В един нечовешки затвор - това място дори затвор не може да се нарече. Аз отидох и го видях, когато ходих в Америка. Трябваше да е получил разрешение от президента, не на Америка, а на онзи щат.

Страшна история, когато я прочетете, ще видите живота на един човек, който е израснал в порядъчен дом, с всички принципи (дори  християнски), но след това се забъркал с лоши компании и с всичко, което можете да си представите – банди, наркотици, търговия, такива неща. Единственото, което не направил, е това, за което го обвиняват. Всички други неща ги направил, но това, за което бил осъден, тоест изнасилване и убийство на едно 13-годишно момиче, той не го бил извършил. Просто бил близо до мястото. Не познавал това дете, нямал си на представа, че ще стане това зло, но бидейки най-известният престъпник, веднага го заловили и никой не се съмнявал, че именно той извършил това злодеяние. Така и го осъдили на смърт.

В затвора този човек имал други страшни постижения. В даден момент обаче сред всички свои премеждия и престъпления започнал да открива Бога в себе си. По някакъв начин той ми изпрати писмо от затвора. В началото, да си призная, хвърлих писмото. Казах си: къде ме намери мене? От другия край на света? И моят английски не е добър, трябваше да го дам да ми го преведат, да му пиша,  отново да го преведат и за какво да се забърквам. Беше едно писмо  с хиляди печати, понеже идваше от затвора. Вечерта го хвърлих в кошчето, сутринта го извадих. След това пак си казах:  хайде какво да го правя сега? Борих се с моите помисли. Казах си: хайде, бре, напиши на човека, прати му една картичка, изпратил ти е писмо. Това беше много отдавна, тогава бях още в манастира Махера. Казах си: хайде, за да не изглежда, че го презирам, му пратих една картичка и една книга. Така той започна да се интересува все повече от Бога и накрая се покръсти.

Сега той е духовен човек. Книгата му е много хубава, защото човек вижда в нея какви възможности, какви неограничени граници има свободата на човека, как той се движи и как в крайна сметка никого не можеш да  осъдиш предварително. Както се казва в Писанието: кой си ти, който съдиш другия? Не можем да съдим, не ние ще съдим. И имам предвид да осъждаме. Защото много пъти човекът крие изненади, дори  себе си не можем да осъдим предварително, не ни е позволено, защото не знаем. Мнозина казват: не се изповядвам, защото ще направя отново тези неща. Бре, детето ми, не казвай това! Не знаеш дали ще го направиш отново! След като зная, че веднага щом изляза от изповедалнята, ще го направя отново! - ти казва  другият. Първо на първо кой ти каза, че ще излезеш оттук?

Веднъж дойде един човек, който ме смяташе малко за пророк и ми каза:

- Ама, след като го знаеш, отче! След като имаш благодат от Бога! Знаеш, че веднага щом изляза оттук, от вратата на храма, пак ще направя същите неща!

Аз се направих на сериозен и си казах: след като мислиш, че съм пророк, ще се правя на пророк! Рекох  му:

- Първо на първо кой ти каза, че ще излезеш от тази врата?!

Той пребледня леко. Аз не се засмях, сдържах се и си казах: да ти покажа аз дали ще искаш пророк след това!

Кой ти гарантира това нещо? И наистина. Веднъж в храма дойде едно младеж да се изповяда в седем сутринта. Майка му го доведе с триста зора. Той дойде нервиран, сънен, изнервен: "не исках да идвам толкова рано, но майка ми ме „изяде”.  Как може толкова рано да идваме за това? В седем часа сутринта? Един студент, който тогава учеше в Америка. Както и да е. Седни, сине мой! Оттук - оттам, поуспокои се, прозяваше се от време на време, но каза каквото имаше да казва.  Докато му четях молитвата, веднага щом коленичи,  стана голямо земетресение и земята се разтърси, а той си мислеше, че трусът беше специално заради него... На всичко отгоре бяхме точно под камбанарията на митрополитския храм (преди да построят страничните параклиси) и цялата камбанария се тресеше. Както и да е. Прочетох набързо молитвата, за да излезем отвън. Той ме попита:

- Какво стана, отче? Заради моите грехове ли беше това?

Аз му казах:

- Земетресение, бре, земетресение!

- Земетресение?! Пресвета Богородице!

Наистина беше много голямо земетресение. То причини големи на щети на храмовете, някои от тях се напукаха и дори един храм остана затворен за известно време.

Той ме попита:

- Къде е епицентърът?

Аз му казах:

- Тук! Под камбанарията!

Така си пати човек, когато мисли, че той е епицентърът. Затова дори себе си не трябва да осъждаме предварително. Не можеш да знаеш нито дали ще излезеш през вратата, нито дали ще повториш тези неща. Какво имаш в ръцете си? Нямаш миналото, защото е минало, нямаш бъдещето, защото не ти го определяш, а имаш настоящето. Ти се погрижи за душата си. Утре не знаеш, нито знаеш вдругиден. Виж какво правиш сега. Затова в Писанието се казва ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение. Не знаеш утрешния ден. Може да се промени твоя душа, нагласа, свобода, волята за части от секундата. Затова нека се движим  в този уют на свободата и благодатта, която Бог ни дава, но и да внимаваме, защото нашата свобода може да стане врата, която да ни доведе и до гибел, ако не внимаваме.

Въпрос: Каква е разликата между самооценката и смирението?

Смирението е здраво състояние, което не стресира човека, не го кара да постъпва болно, нито  да има комплекси. Самооценката е добро състояние, което когато функционира правилно, освобождава и помага на човека, но ако функционира по болен начин и накрая стане егоизъм и кажа: аз имам самооценка и съм много добър човек!, тогава това ще ни доведе до сатанински егоизъм. Критерият е, че човекът, който има здраво самооценка, в същото време е смирен. Този, който има болна самооценка, става  егоист и разбираме това от неговите плодове. Когато имаме егоизъм, разбираме това, виждаме го, симптомите на духовната болест се виждат от нашето поведение и обноски във всекидневния живот.

Комплексът за малоценност е болно състояние и ще доведе до болни неща. Това със сигурност не е смирение, защото този комплекс създава болни чувства и стрес в душата на човека, помрачава ума му, не го оставя да функционира уютно и свободно и го терзае. Смирението не терзае човека, а го освобождава. Смирението отморява, създава радост в душата на човека, не ни прави жалки и не заключва душата ни с хиляда ключа. Така човек има уют.

Как става така, че някой, който е жертвал живота си за Христос, придобива царството Божие, например старец Паисий, и в същото време печели рая някой, който е бил разбойник, бидейки близо до Христос? Ако нашето спасение зависи  от Божията милост, защо да пазя въздържание и да не се наслаждаваме на всички земни наслади в нашия живот?

Вижте. Казахме, че Бог има друга логика и други мерки. Нашето спасение не е решение на Бога, а е наше решение, ние решаваме дали ще се спасим или не. Просто Бог приема решението на нашата свобода, което се изразява чрез нашите дела. Не че Бог седи, мисли и решава: А, този ще го спася, другият ще го унищожа! Ние самите определяме нашето спасение или гибел съобразно това, което избираме в нашия живот.

Сега, например старец Паисий няма проблем, че разбойникът е отишъл в рая, а се радва. Но ние сме тези, които имаме проблем, че разбойникът влязъл в рая и искаме той да се махне оттам! Да няма никой!. . .

Когато правя някакво добро дело, отстъпка или жертва заради моя ближен, има ли разлика дали го правя, защото аз лично го искам или го правя от любов към Христос?

Когато правя нещо от любов към Христос, го правя за Бога. Когато правя нещо, което на мен ми харесва, имам някаква полза, защото е добро (ако е добро). Тоест искаш да направиш един подарък на твоя кръщелник. Е, какво си мислиш, че Бог ще те нареди до св. Йоан Милостиви? Това е твоят кръщелник, ще му направиш подарък, един подарък ли няма да му направиш? Няма чак такава стойност това, че си му направил подарък. Добре, има доколкото си надмогнал своя индивидуализъм. И това е нещо, макар и на кръщелника ти - дай му нещо, след като твоето скъперничеството не те оставя да направиш нищо друго! Но със сигурност не можеш да кажеш: след като дадох подарък на моя кръщелник, ще имам за награда Божията благодат. Мисля, че нищо няма да получиш, освен неговата признателност и радостта, че си му направил подарък.

Както някои, чиито банкови сметки са  пълни и казват: Когато умра, ще ми ги вземат! Е, със сигурност като умреш ще ти ги вземат!,  но няма ти да си ги дал. Затова нищо не чакай. Не е ли така?

Какво значение трябва да отдаваме на сънищата?

Никакво. Абсолютно никакво. Дори да са от Бога, не им вярвайте! Защото след това ще започнем да искаме да сънуваме сънища, да летим в облаците и да ставаме мечтателни. Вижте, някои сънища, наистина много рядко в живота (навярно никога) може да са от Бога за някои много изстрадали хора, може да има някакво известие от Бога чрез един сън, но общото правило на отците е да не се обръща абсолютно никакво внимание на сънищата. Дори да са от Бога, Бог ще се радва много, когато ги презрем, страхувайки се да не изпаднем в прелест. Защото, както казваше старец Паисий, първият сън може да е от Бога, но след това ще започне  цветна телевизия от сатаната, където той ще ти показва сънища и сънища. След това седни да разбереш кое е сън и кое реалност...

превод: Константин Константинов

Още статии от митр. Атанасий Лимасолски: тук

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.