ПЦДОН

Начало Страстите - преодоляват ли се или се преобразяват? (втора част)
Смирението е истинското име на любовта ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 15
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Павел Сисанийски   
Четвъртък, 18 Юни 2015 10:01
митр. ПавелКоя е най-важната причина, поради която днес хората влизат в конфликт и домовете се рушат? Това е човешкият егоизъм. Какво показва егоизмът? Липсата на смирение в живота. Точно поради тази причина всяко нещо си личи по своите корени и плодове. Кои са плодовете на егоизма? Самохвалството, конфликтите, разрухата, болката. Смиреният човек е човек с широка основа, с широко сърце, затова може да понесе върху себе си много голяма тежест. Освен това смирението предполага обработено сърце. Не може да си смирен, ако не си оставил Божията благодат да обработи сърцето ти. Смирението е плод на Светия Дух. Защото, ако реално отидеш при Христос, ще се научиш от Него на това, което Той ни казва – че е кротък и смирен по сърце. Как може да си Христов, ако нямаш Неговия етос? Какво показва несмиреният дух? Коравосърдечие. Човекът, който не е смирен, има кораво сърце. Затова семейните конфликти нараняват децата ни, наскърбяват ги, карат ги да си тръгнат от дома. А ние какво правим? Оставаме коравосърдечни и продължаваме да ги нараняваме. Това е болест и показва колко ограничени са възможностите на човека, който няма смирение.

Нека погледнем какво става в семейството. Какво е семейството? Домашна църква – така го нарича св. апостол Павел. Коя е основата на Църквата? Троичният Бог. Какво ни казва Църквата за трите Лица на Света Троица? Тя използва една прекрасна дума: перихоресис (= взаимно проникване), т.е. съвместяване, те са заедно на едно и също място – внимавайте – без едното Лице да е заплаха за другото. Напротив. Какво е Бог? Той е любов. Какво означава това? Означава, че връзката между Лицата е любовта, т.е. присъствието на едното Лице не е опасност за другото, а пълнотата на живота на Бога е любовта. Коя е картината, която трябва да имаме пред нас? Това е начинът на съществуване на Бога. Семейството като домашна църква трябва да бъде пространство на взаимно проникване и съвместяване. Мъжът и жената първо трябва да се научат да бъдат заедно в собствения си дом. Разбира се, за да стане това, единият трябва да се вмества в сърцето на другия, защото, ако не се вместват в сърцата си, те няма да се вместват и в дома. Основният проблем е, че в сърцето ни няма място за другия. С каква лекота обаче казваме „обичам те”, но не го вярваме. Или го казваме в друг смисъл – обичам те заради това, което очаквам да взема от теб, а не заради това, което аз искам да ти дам на теб, защото те обичам. Какво трябва да има в сърцето ни, за да има място за другия в нас? Смирение! Веднъж едно момиче ми разказваше за младежа, с който се запознала. Тя ми разказа за много от неговите качества, че е това, онова, едно, друго, и накрая ми каза: „Само дето си пада малко егоист”. Аз й казах: „Не знам дали си разбрала, но последното, което ми каза, е най-сериозното от всички неща. Трябва да се запиташ дали си готова да нямаш мнение, да свеждаш глава, да нямаш възражения, защото това ще бъде твоят живот. Да не дойдеш утре и да кажеш, че не издържаш. Днес ще прецениш това”. Накрая тя не можа да напредне в тази връзка и да стигне до брак именно поради това, поради егоизма.

И тъй, смирението е коренът на взаимното проникване. Внимавайте обаче – смирение в каква посока? Първо във връзката ни с Бога. Казахме, че връзката между Христос и Църквата е образец – ако човек не се смири пред Бога, е изключено той да бъде смирен. Защо се смирявам? Първо, защото обичам Бога, и второ, защото Му се доверявам. И понеже Го обичам и Му се доверявам – ще го кажа така, както го чувствам – ще бъда глупак, ако мисля, че зная повече от Него. И ако не съм глупак, съм умствено изостанал, защото не мога да Му се доверявам, да Го обичам и в същото време да мисля, че моята истина е по-важна от Неговата. Човекът, който обича Бога и Му се доверява, какво казва? Той говори с думите на пророка и казва на Бога: „Говори, Господи, Твоят раб слуша[1]. Или казва заедно със света Богородица: „Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти[2]. Как мога да видя дали другият има смирение, т.е. дали е смирен пред Бога? Ако се подвизава да пази Неговата воля. Защото това е знак за бодър ум, но и за смирение, което идва от човек, който наистина е умен.

Когато човек е смирен пред Бога, смирението го кара да отсича волята си. Защо имаме конфликти в домовете си? Защото всеки настоява на своето. Ако и двамата обаче сме решили да отсечем своята воля пред Бога и да изпълняваме Неговата, тогава смирението ни кара да изпълняваме Божията воля и така имаме съгласие.

В даден момент от брачното последование свещеникът хваща ръцете на двамата младоженци. Много пъти казвам, че Бог не ни съединява по магически начин, а простира ръката Си и остава ние да подадем своята, така че Той да ни съедини в свято и съвършено единство. Ако държим Неговата ръка, винаги ще бъдем заедно, доколкото сърцата ни, а не думите, са отдадени смирено на Бога. Тогава сме заедно и помежду си и тогава се състезаваме не чия воля ще бъде, а кой наистина ще почете другия.

Да се върнем отново към семейството. Като човеци ние сме немощни, никой не е съвършен, хора сме, имаме страсти. Помнете, че най-голямата страст, корен и източник на всички страсти, е нашият егоизъм, който води до конфликти. Кое създава баланса в брачната връзка и как се появява той? Ще ви кажа нещо от Свещеното Писание, което обаче много пъти изопачаваме: „Мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата[3]. Много пъти ние, мъжете, казваме: „Аз съм главата”. Внимавай, не си коя и да е глава, а глава, както Христос е глава на църквата. Тук Божието слово е категорично. Затова, ако мъжът е глава, както е глава Христос, тогава жената ще приема едно такова присъствие, защото то не е заплаха, а живот, любов, закрила. Така въпросът реално е дали сме си изяснили какво искаме от другия, дали искаме да го направим каквото си искаме, или искаме семейството ни да бъде икона на Бога. Трябва да изберем между тези две неща.

Смирението има една предпоставка – или води до нея – да виждаш ясно, и най-вече да виждаш дали си завладян от страстите си. Много пъти виждаме, че това, което сме избрали, е грешка, но само и само поради егоизма си настояваме на нея. Защо настояваме тогава? Ако настояваме на грешката, това ще доведе до изкривяване на нещата, а не до спасение. Нека чуем обаче св. Йоан Златоуст, който казва, че ако семейството е здание, духовно здание, то не съществува нищо, което да е равностойно на смиреномъдрието. То е основа и крепило на зданието и без него духовното напредване, т.е. спасението, не е възможно. Той казва още нещо: дори някой да пости, да се моли, да дава милостиня, всичко това е мерзост, ако няма смиреномъдрие. Това е полезно за нас, защото ние много пъти настояваме пред другия: „Направи това!”. Свети Йоан казва, че ако нашата подбуда не е смирението, всичко това, което смятаме за добри дела, е мерзост и гнусота пред Бога. Защо? Защото вкарваме другия в капан за неща, които не чувстваме и не усещаме. Той казва да станем по-умерени, по-смирени, да паднат тоновете; колкото и да ни е трудно, ако ние имаме това внимание, това трезвение, тогава ще успеем.

Казахме, че сме немощни хора. Как ще отвърнем на юмрука на другия – с юмрук или със сърцето си? Как се отнасяме към немощта на другия? Преживяваме тези неща в домовете си. За съжаление, много пъти не съумяваме да превъзмогнем егоизма си. И тогава какво прави другият? Тук ще се види какво чувстваме, дали истински обичаме, дали обичаме богоугодно, дали вярваме в това, което чуваме в брачното последование: „Венчава се Божият раб с Божията рабиня в името на Отца и Сина и Светия Дух”, т.е. другият е дарът, който Бог ми дава, Бог ме венчава и моят венец е жената (или мъжът), която Той ми дава. Затова, ако обичаме, ще приемем падението на другия с търпение и смирение и така няма да оставим егоизмът да доведе до конфликт. Ти вярваш, че имаш право, че всичко, което казваш, е правилно? Божието слово казва още нещо: „Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме[4]. Следователно, ако наистина си силен, тогава си длъжен да понесеш немощите на слабите, да ги крепиш, да понесеш немощта и „избухването” понякога на твоя човек. Следователно кой е силен? Ще отговорим отново с думите на св. Йоан Златоуст: „Смирението, това снизхождане, т.е. това да сляза малко от своя егоизъм, в действителност е възхождане и врата на Царството. Затова, ако искаш да станеш велик, не търси да станеш велик и тогава ще си велик”. Колко хубаво ни го казва! Ако искаш да си велик, началник, не искай да си такъв и тогава ще бъдеш. Затова се удивляваме на светците, които са се смирили повече от всички. Какво по-ценно от човек, който има силата да смирява себе си? Той е застанал високо, заедно с ангелите, и Бог пребивава в него. Какво е свойствено за смирения човек? Другите той почита като бащи, целува ги като братя и ги чувства като свои членове, казва св. Йоан. И заключава: „Ние се смиряваме, за да се възвисим”. Това е моментът, в който много пъти се проваляме, това създава конфликти между съпрузите, както и с техните родители, на които те не са могли да поставят границите, които имат връзка със смирението, защото смирението е истина и кара човека да вижда нещата в тяхната същност. Понякога смирението ни прави строги. Когато например виждам, че моите родители се намесват в отношенията ни и създават проблеми, тогава с уважение и смирение ще кажа на баща си: „Татко, прости ми, но моето семейство не е твоето. Някога бях в твоето семейство, днес имам друго”. И защо трябва да го кажеш на баща си? От любов. Защото, ако го оставиш да началства, той ще погуби душата си, ще отиде при дявола и ти ще си причината за това. Истинското смирение не ни прави отвеяни, нито лицемери, а ни кара да бъдем благородни и да поставяме правилните граници...



[1] Срв. 1 Царств. 3:10.

[2] Лук. 1:38.

[3] Еф. 5:23.

[4] Рим. 15:1.

 

Откъс от влезлия за печат сборник за брака, семейството и възпитанието на децата „Пътят на брака”

превод: Константин Константинов

Още статии от същия автор: тук

Коментари (3)
  • Теодора Златкова
    ......."Защо се смирявам? Първо, защото обичам Бога, и второ, защото Му се доверявам.".......
  • Теодора Златкова
    ..." Защо се смирявам? Първо, защото обичам Бога, и второ, защото Му се доверявам."...
  • Теодора Златкова
    ..." Защо се смирявам? Първо, защото обичам Бога, и второ, защото Му се доверявам."....
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.