ПЦДОН

Начало Светогорски слова: „Днес” е от Бога, „утре” е от лукавия
ДА на Христос, НЕ на света ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 14
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. Павел Пападопулос   
Вторник, 02 Юни 2015 15:48
ХристосНашият враг играе една много опасна игра в наши дни  с много християни. В тази игра участваме и ние, защото ни удовлетворява и успокоява. Мнозина християни ограничихме нашия християнски живот до пазенето на определени религиозни задължения.  Мнозина от нас казахме ДА на Христос, ДА на Неговата любов, ДА на Неговата истина, но не продължихме по-нататък, не поискахме цялата истина, защото истината означава да кажем едновременно и едно огромно НЕ на нашето “аз”, на нашите похоти и идоли, които толкова много обичаме и обожаваме. Не казахме НЕ на света на греха, който ни обсажда. Не е достатъчно само едно ДА на Христос; необходимо е и едно НЕ на нашето „аз”. Господ каза: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва”(Марк 8:34). Много християни казахме ДА на Христос,  но още не сме казали НЕ на нашето „аз”. Нашето „аз” още ни командва, и това го виждаме във всекидневните прояви в нашия живот. Не поискахме да продължим по-нататък. Ограничихме се до  орязването на нашето „аз”, но не и на неговото изкореняване. Проявите на плътта са очевидни в нашия живот.

Не е достатъчно да кажем ДА на Христос. Нужно е да кажем и НЕ на света. Светът продължава да живее в нашия живот.  Той  настройва нашия живот, работа, обличане, външен вид.  Всички наши прояви миришат на свят. Светът до голяма степен ни влияе. Този свят е враг на Бога и противник на вярващия. Свят и Христос, свят и вярващ, са две неща  напълно противоположни. Св. ап. Йаков пише: „Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога” (Йак. 4:4)

В наши дни се появява една нова категория християни: „Християни с две ДА”. ДА на Христос, ДА и на идолите в света.  ДА на вечния живот, ДА и на настоящия. Християни с поделено сърце. Християни, които не сме вкусили свободата в Христос. Създадохме едно евангелие по наша мяра, забравихме, че Евангелието има собствена мяра, собствени мерки. Не можем да приспособим Евангелието към нашата воля. Св. ап. Павел пише „На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий”(Гал. 6:6) Правилото на нашия живот е Евангелието. Въз основна на него нека изправим нашия живот.

Светът и нашето „аз” са голяма пречка за нашия живот съобразно Христос. Светът има претенции, има предпочитания, светът иска да ни пороби, иска да ни плени. Нашето „аз” се противи на нашия живот съобразно Христос, има изисквания, има права в нашия живот. Ние подхранихме нашите страсти, нашите немощи толкова години. Сега те се надигат, въстават и ни заплашват. Нужно е (да кажем) едно силно НЕ и на света и на нашето „аз”. Докато флиртуваме със света, светът ще ни заплашва, докато храним нашите страсти и слабости, нашето „аз” ще вършее, ще упражнява натиск върху нас и няма да се подчинява на Божията воля.

Това, което е наложително, е смъртта на нашето „аз” и на света. Св. ап. Павел пише: „за мене светът е разпнат, и аз за света” (Гал. 6:14). Светът умря за мен и аз за света. Смърт за света, смърт и за нашето „аз”. Апостолът продължава: „като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха” (Римл. 6:6). Тази смърт ни освобождава от силата на света и на нашето „аз”. И това става с героичното решение, което ще вземем, да  кажем НЕ на света, НЕ на нашето „аз”. Господ казва: „царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят.“ (Марк 11:12) Трябва да напрегнем себе си, да потърсим Божията благодат, силата на Светия Дух. Трябва да използваме всички средства на Божията благодат, за да можем да кажем ДА на Христос и НЕ на света и нашето „аз”.

превод: Константин Константинов

Още статии от същия автор: тук

Коментари (6)
  • Мина Карагьозова  - Това е краен, монашески аскетизъм
    Нали разбирате, че това, което пишете призовава към краен, монашески аскетизъм. Монашеството има своето място в нашия свят. Но не то е водещото. И оттук нататък никой няма да спори с вас. Лицемерно ще се съгласят и ще продължат да живеят както досега. Защото повелята на НАШЕТО, н не на апостол Павеловото време е да живеем адекватно в два свята - в материалния свят а и в духовния.
  • Мариана Евтимова
    Как може да стане това? Например аз съм майка на 2 деца, какво значи да се откажа от света, какъв конкретно трябва да бъде животът ми?
  • А. Адамова
    Доколкото разбирам авторът има предвид борбата със страстните наклонности и светски навици. Св епископ Теофан Затворник има много хубави наставления в това отношение към млада жена живееща в света в "Какво е духовен живот и как да се настроим за него" - може да се намери и в интернет. Там пояснява подробно как човек живеещ в света може да живее духовно по православному, като не допуска абсолютно никакво съчувствие към нищо светско и "ползвайки се" от света само доколкото светът и всичко което е в него не му пречи на духовния живот и само по принуда като живеещ в него.
  • Димитров
    Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха. Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън: събрали сте си съкровища за последни дни. Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота. Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение.
  • Димитър
    Мисля, че тази статия на митр. Атанасий Лимасолски би могла в голяма част да отговори на въпросите ви и да обясни някои практически стъпки по отношение на отричането от "аз-а" и "светът". Също така е добре да се помни, че Христос дойде за да спаси света и го спасява, като се разпна за него. http://dveri.bg/9hauu
  • Иванка Стратиева
    Мога да го разбера, да си го представя и да си го обясня донякъде, но да го живея все още не умея... Явно е, че още не съм преборила егото си.... Само го шамаросвам, да го отсека не смея! Мисля, че в това отношение статията е призив да "сечем" там дето е гнило, додето не е обхванало сърцето... Бог дава знаци... Както казва К.С.Луис във "Великата раздяла" не може да искаме едновременно да си вземем с нас и най-малък сувенир от ада и да искаме да приемем Небето! Мисля, че животът на християнина в света трябва да е като олиото, смесено с вода в един общ съд - никога не могат да се смесят хомогенно, т.е. хем си в света, хем не се смесваш с него, всичко може да докосва сърцето ти, но нищо, освен Бог, не го завладява...
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.