ПЦДОН

Начало Проповеди Преполовение
Преполовение Е-мейл
Оценка на читателите: / 10
Слаба статияОтлична статия 
Написано от о. Йоан Павлов   
Сряда, 25 Май 2016 05:30
преполовение
Преполовение – това е средата на светата Петдесетница, разположен е между два големи празника – Великден и Петдесетница и като че ли ги съединява в едно. На Литургия се чете Евангелие, което разказва как Христос дошъл в Иерусалим на празника Сукот (празник на шатрите), на църковнославянски Куща (шатра; палатка, която е изработена от подръчни материали – дървесни стволове, кожи, листа и др.) Този празник е памет за четиридесетгодишното странстване в пустинята на израелския народ и неговия живот в шатри. Когато евреите празнували Сукот, те изграждали палатки от палмови и миртови клонки. Празникът продължавал 7 дни, през който се извършвал особен обред – свещениците излизали от Иерусалимския храм, отправяли се към извора Силоам, черпели вода в златен съд  и след като я внасяли в храма, първосвещеникът, по нашему патриарх, я изливал пред жертвеника.

Това тайнствено свещенодействие имало определен дълбок смисъл – означавало едновременно няколко неща. Например, означавало е добиването на вода в пустинята от Моисей за странстващите израилтяни. Тогава те умирали от жажда, но Мойсей, по думите на Господ, по чудотворен начин е предизвикал появата на вода. Но главното значение на това свещенодействие е било в това, че то е предобраз на пришествието в света на Месия, т. е. на Господ Иисус Христос. Защо това да е предобраз на Иисус Христос?

Водоемът Силоам, от който черпели вода, сам по себе си не бил голям и се пълнил от извор под храма. В книгата на пророк Исаия се споменава за силоамските води, които „текат спокойно”. С тези думи пророкът нарича царството на Давид, а също така и предстоящото Христово царство, което в противовес на земните царства, идва в света и остава в него тихо, безшумно и незабележимо.

Освен това, течащите силоамски води означават и Самия Христос – кроткия, със смирено сърце, дошъл в света тихо и незабележимо за хората. Същият пророк, казва за Христос на друго място, че Той  „няма да възрази, няма да възроптае и никой по улиците няма да чуе Неговия глас” – т.е. няма да спори, няма претенциозно да изявява Себе си, да произнася пищни речи, но ще извърши своята велика мисия тихо и незабележимо, подобно на това, както тихо и незабележимо се изпълва с вода силоамският водоем с извиращата под храма вода. Впечатляващо е, че самата дума „силоам” означава „изпратен”, което, разбира се, има пряко отношение към Месията, Когото Отец изпраща в света за спасението на света.

Това, че водата от Силоам се изливала пред жертвеника, означавало, че Месията, който ще дойде, ще принесе Себе Си като изкупителна жертва. И тук в паметта ни изниква друг предобраз от Ветхия Завет – едно от чудесата на Моисей, което Господ му е заповядал да извърши – да гребне вода от реката и да я излее на земята – и когато я излял, водата станала кръв. Според тълкуването на светителя Кирил Александрийски, това действие също е било предобраз на Христос и Неговите дела за спасението на хората. Светителят обяснява това така: водата е животът, затова водата почерпена от реката означава Христос, Божия Син, роден като от някоя река, от живототворящия всичко Отец и, Който има с Него един Божествен корен. Това, че водата се излива на земята, означава пришествието в света на Бог Слово, защото Христос, станал човек, се съединил с произлезлия от земята човек. А водата се превърнала в кръв, защото Христос, бидейки живот по Своето естество, се съединил с човешката природа, претърпял смърт и пролял Своята кръв за нашето спасение. Този забележителен библейски предобраз напълно се съчетава с изливането на вода на земята по време на празника Сукот, и тези две действия, преди всичко, са имали един смисъл.

Но да се върнем към Евангелието. Съществуват сведения, че евреите имали обичай, на празника Сукот да се обливат и поръсват с вода. Ако това е така, то водата на Силоам символизира още и настоящето тайнство Кръщение. Между другото, това се потвърждава и от Евангелския текст – Христос изпраща слепец да се измие в силоамския купел, и той, след като се измил – прогледнал. Светите отци, като обясняват това събитие казват, че умиването в Силоам е предобраз на Кръщението, чрез което човек се открива за Бог и за вечен живот.

Така може да се твърди, че празникът на Шатрата, който посетил Христос, предимно е празник на водата – живата вода, спасителната вода. Водата на този празник, преди всичко е била, първо – водата изпратена от Бог, която спасила в пустинята от гибел Неговия народ, и второ – изпратения от Бог Месия, който да даде на хората истинската небесна вода – водата на спасението, водата на вечния живот, водата на Кръщението на даровете на Светия Дух.

В Евангелието се казва, че Христос, който присъствал на празника, учил в храма народа. И така, в последния ден на празника, който бил негова кулминация и затова се наричал велики, Той е произнесъл думите, които се споменават на този ден от Църквата: „Кто жаждет, иди ко Мне и пей”(„който е жаден, да дойде при мен и пие”). С тези думи, като че ли Христос говори на юдеите – вие празнувате празника на водата, която ви спасила някога в пустинята и която дава живот на всичко, което е на земята, но тази земна вода е само предобраз на истинската вода, на водата, която дава живот на всичко, която е на небето, и ето днес вече е настъпило времето да се изпълни предобразът на настоящия празник. Защото Аз Съм изпратения от Отец Месия, Аз ви донесох истинската вода – водата на Моето учение, водата на спасението и вечния живот. Затова елате при Мен и пийте от тази вода, защото за пиещия тя се превръща в неизчерпаем източник на всички дарове и Божии благословии…

И така Христос сравнява нашата душа с жаден човек, а Себе Си – с източник на вода. Такова сравнение е напълно разбираемо – защото всички ние, подобно на древния Израел, странстваме в пустинята на този свят, и за да не загинем в нея от духовна жажда, се нуждаем от спасителния извор на Божиите дарове, които се поднасят на вярващата душа от Христос. Животът на душата, нейното блаженство и спасение може да стане само чрез общение и съединяване с Бог. Това следва от самия произход на душата – нали е била създадена по образ и подобие на Твореца, Господ, по свидетелството на Писанието, със собствените си устни я вдъхнал в човека. Затова в нищо и в никого другиго, освен в Бог, човешката душа не може да намери истинския смисъл, истинското спокойствие, истинския покой и блаженство.
 
 
Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.