ПЦДОН

Начало Празникът на водата и светлината. Богоявление
Поучение в Неделя след Богоявление. За покаянието ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 
Написано от св. Игнатий Брянчанинов   
Събота, 09 Януари 2016 15:25

св. Игнатий Покайте се, защото се приближи Царството Небесно (Мат. 4:17)

С тези дълбоки и свещени слова започва проповедта на въплътеното Слово към падналото човечество. Просто на вид учение! Но трябва да разберем  живота, който е заложен в него: тогава ще открием, че в тези кратки и невитиевати слова се заключава цялото Евангелите. Така и св. апостол Павел, беседвайки за благовестието, което той проповядвал на почти цялата известна му вселена, е казал, че той е засвидетелствал и на юдеите, и на елините „покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа“ (Деян. 20:21).

Братя! За да повярва човек в Господа нашего Иисуса Христа му е нужно покаяние; за да пребъдва в тази спасителна вяра, му е нужно покаяние; за да преуспява в нея, му е нужно покаяние; за да наследи Царството Небесно, му е нужно покаяние.

Всичко това с цялата си яснота е изложено в Свещеното Писание. Свещеното Писание ни учи, че Бог проводи Сина Си в света, за да бъде светът спасен чрез Него, че който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден. Светлината – Христос – дойде в света, и човеците обикнаха повече мрака, нежели Светлината: понеже делата им бяха лоши. Всеки, който върши зло ненавижда Светлината; и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши (Йоан 3:17-20). За обладаните от страстта на тщеславието Писанието свидетелства: Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? (Йоан 5:44). Прегърналите страстта на сребролюбието не само, че не повярвали в Господа, но и се надсмивали над Него, когато Той им преподавал необходимото и свято учение за помненето на вечността и за устройването на земните дела съобразно предназначението на човека за вечността (Лук. 16:9-14). Увлечените от страстта на лютата завист  не само, че не повярвали в Господа, но и съчинили богоубийствен заговор и го изпълнили. Всички, които са заразени от суетни и греховни пристрастия, според истинното свидетелство на Евангелието, се отричат от участието в духовния брак със Сина Божий, като правят сами себе си недостойни за блаженото съединение с Него (Мат. 22:5). Не можете да слугувате на Бога и на мамона! (Лук. 16:14), не можете да служите едновременно на двама господари, на Бога и на греха! Покайте се: защото се приближи Царството Небесно! Покайте се и вярвайте в Евангелието (Марк. 1:15).

Но и повярвалият в Христа, който се е решил постоянно да доказва своята вяра чрез постъпките и поведението си, също се нуждае от покаяние. Как мислите, братя, какъв е първият плод на живата вяра? Какъв е първият плод от изпълнението на Христовите заповеди? Ще заема отговора от св. Симеон Нови Богослов, който е почерпил познанието за произнесената истина от своя собствен свят опит. Той е казал: „Старателното изпълнение на Христовите заповеди показва на човека неговите немощи“ (Добротолюбие, част I, гл. 4.). Точно така! Само да начене повярвалият в Христа да изпълнява всесветите евангелски заповеди или това, което е същото – да върши делата на обновеното естество – и веднага пред него се открива неговото паднало естество, скрито до този момент от погледа му, и то започва упорита борба с Евангелието: Животът на Христовия подвижник е преизпълнен с невидими падения. Той неволно изповядва заедно с апостола: Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. Нещастен аз човек! (Рим. 7:22-24). От подобен поглед върху себе си в християнина се поражда една блажена нищета на духа, появява се разумният духовен плач, създава се сърце съкрушено и смирено, което Бог не ще презре (Пс. 50:20). От живота според Евангелието в човека сякаш се появява по естествен начин заповяданото от Евангелието покаяние. И така, покаянието не е необходимо само, за да повярва човек в Христа: то е нужно и за да пребъде той във вярата, за да преуспява в Христа; то е необходимо за живата вяра в Христа. Покайте се, защото се приближи Царството Небесно.

Остава ни да обясним: защо в сега разглежданите от нас думи на Господа, завещаното ни покаяние и вестта за приближаването на Царството Небесно са така тясно съединени помежду си? Защото между тях няма никакво място за някакъв промеждутъчен подвиг, за някакво промеждутъчно обстоятелство? Причината се състои в това, че нашият Господ Иисус Христос – Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света (Йоан 1:29) – е извършил всичко за нашето спасение. Той ни е примирил с Бога, приготвил е и е придобил за нас Царството Небесно. На нас, човеците, ни е предоставен в делото на нашето спасение само един труд – трудът да приемем спасението, дарувано ни от Бога даром и изцяло, трудът на покаянието. Царството Небесно и Небесният Цар са неизкано близо до нас – несравнено по-близо, отколкото предполагаме. Ето стоя пред вратата на човешкото сърце, възвестява този Цар, и хлопам на нея чрез Моето всесвято и всесилно Слово:  ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него (Откр. 3:20). Отварянето на вратите на сърцето за небесния Цар се извършва чрез покаянието. Покайте се, защото се приближи Царството Небесно. Амин.

източник: http://pravbeseda.ru, превод: Мартин Димитров

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.