Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

01.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Първо обикни
Първо обикни Е-мейл
Оценка на читателите: / 4
Слаба статияОтлична статия 
Написано от свещ. Валерий Духанин   
Понеделник, 05 Ноември 2018 12:00
благословение
Често когато възрастните поискат да поведат разговор с някой тийнейджър за православието, самите те не са готови да проповядват на тази тема. Кои грешки най-често се правят? Дали критичното отношение на младия човек е пречка за разговор за вярата? Какви теми ще предизвикат голям интерес сред тийнейджърската аудитория? Какъв е примерът на светите изповедници? На тези въпроси отговаря свещеник Валерий Духанин:

Има такъв мисионерски принцип, изречен от свети Николай (Касаткин), просветител на Япония: „Първо обикни тези, които искат да говорят за Христос, след това ги накарайте да ви обичат, а после им говори за Христос”. Особено това се  отнася се за тийнейджърите. Не може да им говориш за Христос, ако не си разположен към тях и виждаш в тях само малки вредители. Първо, научи се да намериш общ език с тях, да разбираш техните преживявания и интереси, да станеш за тях свой човек и да им помогаш да решават ежедневни си проблеми. И ето, когато те започнат да имат лично разположение към теб, тогава ще започнат да те уважават, тогава словото ти за Христос ще бъде възприето.

Спомням си за един пример от живота на изповедника на 20-ти век, св. Николай (Могилев). Преди революцията той бил учител към началното училище в село в Южна Русия, започнал да събира около себе си тийнейджъри, а след това и младежта, ходил с тях на риболов, организирал различни мероприятия и там им разказал за духовни неща. След това започнал да учи с тях народни, а по-късно и църковни песни. Първо, те се събирали в училище или в някаква ​​градина, а след това започнали да пеят в храма. Постепенно той ги довел до църковния живот и по този начин, в селото младежите започнали по-малко да се бият и по-малко да употребяват алкохол. Авторитетът му се издигнал толкова много, че родителите често се обръщали към него с оплаквания от децата си, за да им повлияе по някакъв начин. Разбира се, понеже вече имал уважението от страна на подрастващите, той можел смело да им говори за вярата и те го слушали.

Опитът показва, че тийнейджърите са много по-склонни да говорят и да слушат за вяра, когато например при храма се създаде военен-патриотичен клуб и те го посещават. Там те чувстват мъжко възпитание, сериозното отношение към тях и думите за вярата вече не се възприемат с враждебност.

Понякога тийнейджърите посочват, че на тях им е присъщ критицизъм. Но всъщност това е добре. По-лошо е, когато всичко се приема безразборно и такива тийнейджъри попадат в секти. Безкритичното мислене винаги е уязвимо, защото нашият свят е пълен с много заблуди. Когато разумът спи, сърцето може да се излъже, да приеме лъжата за истина. Ето защо подрастващата личност трябва да премине през критицизма. За децата в пубертет е характерно съзнателното критично отношение към различни мирогледи, мисловни системи, защото започват да работят техните собствени  мисли.

В това отношение е необходимо предварително да се разбере, че по време на разговора с тийнейджърите за вярата те могат да се противопоставят. Не се страхувайте от това, възражения им са възможност да започнете диалог, дискусия. По-лошо е, ако видим безразличие, когато тийнейджърът мълчаливо се потопя в мобилния си телефон. Когато говорим с тях за вярата, е важно да се направи оживена дискусия, за да могат да погледат на християнския живот с нови очи. Например подрастващите преди всичко обичат и ценят свободата. Тук е необходимо да им покажем, че Църквата не поробва хората, а напротив – дава свобода. Защото Църквата освобождава човека от това, което го измъчва отвътре. Ако в душата на човека постоянно присъстват лоши мисли, обиди, раздразнение, завист, тщеславие, тогава къде е свободата? Ако си запалил цигара за първи път само защото по-големите връстници са направили това, тогава къде е твоята лична свобода? Това е стаден инстинкт. Църквата помага да се счупят оковите на различни зависимости, да станем вътрешно по-силни, да се получим душевна свобода.

Още по време на пубертета се събужда интересът към противоположния пол. Затова е необходимо да говорим с тях за любовта и влюбеността, за връзката между половете, да се засегне това, което е най-близко за тях.

Тъкмо в пубертета детето търси своя личен смисъл. Понякога, несъзнателно, то иска да се опре на нещо, което би изпълнило душата му със смисъл. Иска пълнота на живота и радост. Това е възрастта, когато нагледно може да се покаже, че неверието е безсмислено, че преди всичко атеизмът изповядва смъртта и само вярата в Бога казва, че ти си безсмъртен, че имаш безкрайна перспектива за съвършенство, но за да постигне това, трябва да бъдеш с Бога.

Тук на първо място е важна личната искреност, искреността винаги отговаря сърцето. Общуването с тийнейджъри е възможно само тогава -  то изхожда от сърцето. И все пак трябва да избягваме морализма. Ние не обучаваме ума, но споделяме това, което ни е скъпо. Православната вяра е съкровище, което обогатява всеки човек във всяка възраст.

източник: http://www.pravoslavie.ru/111946.html

превод: Виталий Чеботар

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.