Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

12.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Човекът е сътворен не да има, а да БЪДЕ любов
Човекът е сътворен не да има, а да БЪДЕ любов Е-мейл
Оценка на читателите: / 7
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Сисанийски митр. Павел   
Сряда, 24 Октомври 2018 12:07
митр. ПавелТова, което всички знаем и преживяваме, е кризата, която много пъти съществува в човешките отношения - криза, която очевидно става все по-голяма и радикална, след като безсилието за комуникация и контакт докосва дома на всеки един човек. Много пъти се опитваме да намерим начин да решим проблемите. Когато човек има благословението, радостта и честта да комуникира с млади хора, той вижда колко трагично става състоянието, тъй като обикновено младите първи чувстват безсилието за комуникация, след като съществуват деца, които са загубили усмивката си в собствения си дом. Много пъти ние, хората, търсим да намерим решение, но не го намираме, а увеличаваме безизходиците и ги правим по-трагични, особено когато са свързани със съвременния ритъм на живот, но и с помрачението, което съществува в ума на много хора, дори на онези, за които се предполага, че са образовани, именно за да се открие учението на Църквата, която говори за помрачаването на ума на човека, различавайки ума от разума - само по този начин човек може да разбере какво точно става.

Когато умът е помрачен, тогава човек рухва, колко и да е важен като светски човек. В това блуждаене и търсене обаче съществува решение. Защото не съществува нищо човешко, за което да не съществува решение, след като реално Този, Който е отговорът и решението, е Същият вчера, днес и во веки. Това е личността на Христос. Бих казал, че цялата история не е нищо друго, освен потвърждение на думите, изречени за Христос от праведния Симеон: Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия” (Лука 2:34). Цялата история оттогава до днес е потвърждение на това пророчество и всъщност историята върви не натам, където хората мислят, че ще я доведат, а натам, където реално Божията любов води човека.

Нека видим какво точно става в отношенията на човека - тези отношения са неговата връзка с Бога, както и с неговия ближен. Трагично е да се опитваме да разберем човека от която и да е възраст без никога да сме разбрали кой в крайна сметка е човекът, как функционира, как съществува, какво е неговото устройство, тоест това са основни, актуални теми. Църквата ни представя Христовата личност. Кой е Христос? Той е въплътилият се Божий Син и Слово. И какво ни казва - че в личността на Христос божествената и човешката природа са се съединили „неслитно” и „неразделно”. Две ключови наречия. Какво означава „неслитно” и „неразлъчно”? Това са двете думи, които съставят нашата тема, която е свързана със свободата и любовта. Божествената и човешка природа се съединили в Христовата личност. Христос е въплътилият се Божий Син и Слово, но в това съединение напълно се запазва идентичността и цялостта на всяка една от тях. Човешката природа не бива погълната от божествената, а запазва своята другост. Това е Свободата. Това означава, че Христос не дойде да спаси човека насила. Ще видим по-нататък, че Бог ни е създал свободни. Той е единственият, Който е взел насериозно нашата свобода. Ние, хората, чрез нашето всекидневие доказваме, че не вземаме насериозно тази наша свобода. Дори когато поискал да поправи падналия човек, Бог отново следвал път, чийто главна черта е уважението към човешката личност, уважение към неговата свобода.

Бог се движи с любов към човека, който Той създал, но уважава неговата възможност да Му каже дори "Не!", и човекът казал "Не!" на Бога, а от друга страна Той не руши, не поглъща, не премахва човешката природа. Затова Бог гради Своята връзка с човека в рамките на свободата и любовта и се движи от любов към човека. Отците на Църквата говорят за Бога, Който в прилив на любовна благост „излиза извън Себе Си”. Той излиза извън Себе Си и идва да срещне човека. Причината – любовта на Бога, любовта към човека и неговото спасение. Тъй като Бог се движи към човека, Той идва, за да възприеме човешката природа, това, което е общо за всички човеци.

Важно е да си припомним, че ние съществуваме по Божия начин. Това е така, защото човек е създаден по Божий образ и това е нашият образец. Човекът е призван да конституира Божия образ в себе си и многобройните човешки личности да поддържат любящо общение по образ на троичното общение у Бога, Който е любов. Човекът е сътворен не да има, а да БЪДЕ любов. Разликата е изключително важна. Тези, които казват, че имат любов, имат само егоизъм. Коя е разликата? Този, който е любов, не се променя. Той не се променя от пороците на другите, т.е. както Бог е Любов и кара слънцето да изгрее върху добри и лукави и праща дъжд върху праведни и неправедни. Затова ние определени пъти показваме колко много не познаваме Бога, когато искаме Той да дойде да накаже хората, които престъпват Неговата воля.

Нека поговорим за връзката на човека с Бога. Това е голяма тема. Внимателният поглед ще ни покаже, че много пъти сме свидетели на една крайно болна религиозност. Има хора, които са религиозно болни, които имат болна религиозност. Една религиозност, която е лишена от свобода и любов. Болна религиозност що се касае самите нас, болна религиозност що се касае религиозността, която искаме да предложим на  другите.

Коя е връзката на човека с Бога? Това е отговорна връзка, свободна връзка и от страна на човека, и от страна на Бога. Всъщност говорихме за свободата на Бога. Човек свободно отива при Бога. Какво означава свободно? Означава отговорно. Означава, че отива съзнателно. Означава, че не иска Бог да му угажда, а да познае Божията истина и лице. Той отива отговорно, което означава, че отива, защото се доверява на Неговата Личност и Слово и Му се доверява „о всех и за вся”. Той не иска Бог - както фарисеинът - да бъде свидетел на неговата доброта и добродетелност. Защо? Защото съзнанието за отговорността много пъти идва да ни открие колко сме болни. Защото болен е човекът, който постъпва егоистично, болен е човекът, който не е любов, колкото и да казва, че има любов.  Защото нашето всекидневие ни опровергава.

Връзката на човека с Бога е отговорна връзка. Човекът отива реално при Бога и го прави, защото се доверява на Бога и Го обича. Какво означава, че Му се доверява? В задамвонната молитва се казва: „Защото всяко добро даване ("даяние" - църк.слав. - бел. ред.) и всеки съвършен дар иде свише, слизайки от Тебе, Отца на светлината”. Съществува и втори прочит. Това, което идва свише, е „благо даяние” и „съвършен дар”. Тоест? Тоест и някоя болест, и някое изпитание, и някоя смърт. Ние обаче, които не сме разбрали тази наша връзка, реално не се доверяваме на Бога. Мислим си, че Бог тогава говори хубаво, когато е съгласен с нас, именно защото нашата религиозност е  сгрешена.

И тъй, доверявам се на Бога и не отивам насила при Него. Бог няма нужда нито от мене, нито от вас. Той съществува преди нас и може да съществува и без нас. Важно е да проумеем това, защото определени пъти мислим, че Бог ни е длъжен, защото постим, защото ходим на църква. Известни са думите, които често излизат от устата на благочестиви хора: „Защо, Боже, на мене?” Какво означава този въпрос? Означава колко малко се доверяваме (на Бога) и не разбираме едно нещо. Именно затова (ни се случва) на нас. Защото сме построили накриво нашето здание и понеже Бог ни обича, Той не ни оставя на нашата заблуда и допуска изпитанието, което ни показва реални кои сме.

Веднъж един човек, което дълги години работеше в Църквата, се разболя и изрече тези думи „Защо, Боже мой, на мене?” и аз му отвърнах: „Защо не на теб? Първо. И второ, твоят въпрос е и отговорът. Когато по-рано ти отиваше при някой болен, за да го утешиш, какво му казваше? Защо сега не казваш тези неща на себе си? Бог иска да те изведе от тези схеми”. Така беше. Бог подготви това лице, направи го зрял. Защо? Защото Бог иска „да се спасят всички човеци”. И спасението е животът с Него.

Затова е много важно да внимаваме, за да не се окаже, че нашата религиозност и вяра са болни. Болната религиозност влияе върху състоянието на нашия дом, върху възпитанието, което даваме на децата си и много пъти обяснява това защо възпитанието е неуспешно, когато ние се опитваме да поправим делото на Бога, докато Бог ни е дал възможността да Му кажем дори "Не!". Ние искаме да забраним това на нашите деца. От любов, казваме. Сякаш Бог не ни е обичал. Затова е много важно да осъзнаем, че здравата връзка на Бога с човека има тези две основи. Свободата на човека, който отива свободно при Бога, защото Го обича и Му се доверява, както и любовта към Него.

Какво става при съпрузите? Върху каква основа полагат своята връзка и брак? Не може да има друга основа, освен свободата и любовта. Колко пъти се стремим да променим другия, за да го асимилираме? Това означава, че не го обичаме. Защото, ти реално си се запознал с един човек, обикнал си го за това, което е, а сега защо искаш да го промениш? И с какъв критерий? С критерия, че ти си по-добър от него? Нея или него? Кой е критерият? И защо този твой критерий да не е егоистичен?

Бракът е единственото място, където едно и едно отново прави едно. Образецът е „единица в троица и троица в единица”. Не съществува по-стабилна основа на тази връзка от свободата и любовта. Още повече, когато тази свобода и любов се насадят в Божията благодат и се превърнат – затова Бракът е Тайнство – в Свобода и Любов на Бога, Който се принася на човека. Какво означава свобода? Уважение към другостта на другия. Намерил си един човек. Този човек е нещо друго от тебе. Как приемаш това? До каква степен го цениш? И доколко смяташ за Божий дар другостта на другия човек, каквито харизми, но и недостатъци, да има?

Ако истински обичам другия, искам той да остане друг, защото само тогава мога да го обичам. Ако искам да асимилирам другия, ако искам да стане като мене, тогава не го обичам, а искам да подчиня неговата персоналност. Това говори за две грешки – първо, че смятам себе си за критерий, както и че не уважавам другостта на другия. Там, където съществува истинска свобода, съществува истинска любов и тя не води нито до поглъщане, нито до обезличаване, а до признаване на другия. Докъде води връзката в свободата и любовта? До диалог между две личности. Първо, защото са други, и второ, защото се обичат. Затова те водят диалог. Този диалог е богатство. Защото всеки от тях е богатство за другия и е важно да разберем това. Целта е постоянното откриване на другия.

Много пъти мислим, че познаваме добре нашия човек, но се оказва, че не го познаваме. Много пъти изминават няколко години и настъпва криза. Защо? Защото това, което постоянно сме натискали, в даден момент гръмва, т.е. реално те обичам, ако искам ти да станеш аз.

Посредством различността на всяка личност в любовта се постига трайното обогатяване на връзката. В противен случай, както казват в света и в обществото, „връзката и бракът овехтяват”. Те обаче овехтяват, защото ние ги оставяме да овехтеят.  Ако помислим за възможността на всеки човек да се освещава и все повече да участва в Божията слава и благодат, тогава постоянно можем да имам един нов човек. Ние обаче се опитваме да поправим Божиите дела, мислейки, че знаем по-добре какво трябва да правим.

Следва

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.