Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

04.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи Вярата е тайна, която може да бъде споделена
Вярата е тайна, която може да бъде споделена Е-мейл
Оценка на читателите: / 16
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Василий Бурандасов   
Вторник, 13 Март 2018 08:34

Василий БурандасовВярата е отговорът на човешката душа, когато тя се среща с Бога. Тази среща не може да бъде „организирана”. Нито за себе си, нито за някой друг. Това е тайна.

След тази среща човешкото сърце може да отговори, а може и да замълчи. Да, може да отговори по различни начини. Вярата – това е твоята лична връзка с Бога.

Вярата при всеки човек се ражда по различен начин. За едни тя се ражда много трудно, с много мъки. За други - чрез радост. Всеки човек е уникален, което означава, че и неговият път към Бога е уникален.

Но все пак вярващият човек може да помогне на всеки, който търси Бога. Той не може да докаже, но може да покаже с пример от живота си, че след тази среща животът му е станал различен. Че се е се родил нов човек. И че този нов човек живее с Христос, диша с Христос и че без Христос той вече изобщо не може да живее.

И този нов живот, дори и с всички му трудности, все пак е несравнимо по-добър от предишния.  Затова всяко страдание с Христос е изпълнено със смисъл. Човек може всичко да издържи, ако знае, че то не е напразно.

Без Христос човек изпитва болка. И в тази болка няма смисъл и надежда. Тя е празна и затова е стотици пъти  по-ужасна...

Тази радост, която Христос ни даде, е радост от смисления живот, смисленото щастие и дори радост от смислената болка, независимо колко странно това може да прозвучи; това е нещо, което можем да покажем -  нека да не го крием, а да споделяме с всички.

Да покажем, че Христос е с нас; че Той винаги е  с нас. Дори и в най-ужасната болка Той държи нашата ръка. И Той знае всички отговори на нашите въпроси и бъдещето ни. И през целия ни труден земен път Той не само стои наблизо, а като майка, чието дете се учи да ходи – винаги ни придържа, леко наведен над нас. И ние ще погинем само тогава, ако сами се отдръпнем от Него.

Всеки ден Църквата се моли за всеки един от нас. Земната и Небесната Църква. Църквата на миналото, настоящето и бъдещето. Църквата е като невеста, която чака Младоженеца, чака Го до свършека на света - когато вече няма да има какво да Му попречи да ни даде това, за което сме създадени, за което сме дошли от небитието – за да ни даде пълнотата на щастието във вечността с Бога.

източник: https://pravoslavie.fm/articles/vera-tayna-kotoroy-mozhno-podelitsya/

превод от руски: Виталий Чеботар

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.