Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

08.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало Беседи И не въведи нас в изкушение...
И не въведи нас в изкушение... Е-мейл
Оценка на читателите: / 9
Слаба статияОтлична статия 
Написано от о. Николай Лудовикос   
Четвъртък, 14 Декември 2017 13:04

remembering God

„И не въведи нас в изкушение” 

Какво означава това? Внимавайте, това изкушение, за което говори тук, не е изкушението поради завист от дявола. Тук е изкушението, което заслужавам да си изпатя. Тъй като не разбираме всички гореспоменати неща, предизвикваме изкушението. Въпреки това - тук е Божието човеколюбие – Бог ти посочва  да се молиш да не влезеш в изкушение. Сякаш ти внушава да казваш: „Изчакай малко, Боже мой, да ги разбера тези неща”. Нито волята Ти търся, нито другия обичам, на никого не прощавам и т.н. Тези неща обаче носят изкушението, защото тези, които смятам за мои врагове, и те ще ме поразят. Не удрям само аз, ударите са разменени. „Не въведи нас в изкушение”, означава „Изчакай, Господи, та да взема да разбера!”. Още малко. Дай ми малко време. Помогни ми малко с малки изкушения”. Един отец на Църквата казва „изкуси ме, но милосърдно”.

Човекът, който екзистенциално стои близо до покаянието, няма нужда се разболее от холера, за да се покае. Достатъчно е да падне на земята и да си удари пръстта, както онзи древен философ. „Смаляваме” изкушението с нашата духовна готовност.  По някакъв начин това е една „въздушна възглавница”. Но ако не съществува тази готовност, тогава изкушението идва, както айсбергът за Титаник. И връхлитам с голяма скорост върху него, бидейки щастлив. Тогава идват съкрушителните изкушения, които буквално разбиват човека. Разбира се, и светците имат големи изкушения, но - забележете - причина не е една и съща. Едно е изкушението, което се дава, за да се усъвършенства някой - изкушението на свети Нектарий, който прогонили от Египет, тъй като го смятали за порочен човек (55 ”Клеветниците хвърлиха своите семена и те намериха плодотворна почва в престарелия патриарх и поникнаха. Резултат? Да лишат свети Нектарий от сан, и да му позволят само да пребивава в стаята си, без да може да се движи в областта на Кайро и околните селища. Клеветниците обаче не останаха удовлетворени. Продължиха тяхното мерзко дело и така на 11 юли 1890 г.  Александрийската Патриаршия издаде „отпустно писмо", с което задължаваха светеца да напусне Египет, въпреки че той напълно се бе съобразил и без да възрази със заповедите на Софроний. Заслужава да се отбележи, че „отпустното писмо" не беше в съгласие с правилата на Църквата- нямаше църковен съд - както и не му бяха платили заплатите, които Александрийската Патриаршия му дължеше от деня, в който бе ръкоположен за Пентаполски митрополит, до деня, в който го принудиха да напусне от Египет”. Източник http://o-nekros.blogspot.gr Αγιος Νεκτάριος, ο φτωχός, ο συκοφαντημένος, ο θαυματουργός) - и друго изкушението, което се дава за наше възпитание.

Има различни изкушения, казват отците. Те стават или за неща, които са станали в миналото и не ги знаем, или за тези, които ще станат в бъдеще и трябва да ги избегнем, или за други неща, които сме направили и не ги помним. . . Тоест съществува основание за изкушенията. Но при нас, простите вярващи, изкушенията обикновено идват по наша вина. За тези изкушения молим и отправяме молитви към Бога с думите „не въведи нас в изкушение”. Сякаш Му казваме: „Намали това изкушение. Да дойде, но да не бъде толкова силно”. В големите изкушения има опасност. Разбира се, св. ап. Павел казва „Бог. . . не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите.” (1 Кор. 10:13). Тоест Бог няма да допусне да бъдем изкушени повече от силите ни. Това обаче важи за вярващите, за Божиите човеци. Другите, които не са в Божия път, това, което ще си изпатят, доста ще ги затрудни, ще ги разбие. Нещата наистина са сериозни. Съществуват изкушения, които буквално са съкрушителни. И понякога стават още по-трудни, когато не сме реагирали на предишните наши изкушения.

. . .

Накрая, ако си напълно безразличен, поставяш Бога в изкушение. И това е едно много опасно състояние.  Тези състояния не са леки, а трудни. „Не въведи нас в изкушение”. Не искам изкушение не по някаква друга причина, освен за да разбера Бог какво иска от мен, да го разбера добре, да поработя върху това и затова моля за икономия-снизхождение от Бога.

„Но ни избави от лукавия”. Но, накрая, след всичко това, избави ни напълно от лукавия. Това  има есхатологичен смисъл. Не въведи нас в изкушение, сега. И ни избави от лукавия, винаги, но и накрая. На английски е „and deliver us from the evil”. Някои казват „from the evil one”, тоест от злото, което е личност, не просто от безличното зло. За църковното съзнание и дяволът е личност. Защо да не е? Не могат ли да съществуват в духовния свят творения и личности, където някои са добри, а други не? С кое право да не съществуват? Не съществува само злото. Последното е нещо, което имаме всички, понеже сме свободни. Злият(т.е. лукавият) обаче е някой, който свободно избира злото като трайно състояние на съществуване.

Нека внимаваме в това. Казваме „дяволът има права”. Отците казват „не давайте права на дявола”. Правя някаква грешка и грешката остава. Как мога да кажа „и не въведи нас в изкушение”? Само след като се изповядам. Отивам при духовника да се изповядам и след това имам право да кажа това. Със съзнание трябва да се изповядваме. „Признавам, че направих някаква грешка. Зная, че греша”. Доколкото съм разбрал моите грешки, не е нужно изкушението. В противен случай дяволът има права. Какво означава това?  Той клевети човека на Бога - оттук е и неговото име „клеветник”. Той клевети също така Бога на човека. Какво ни казва? „Какъв е Този тиранин?! Една стъпка не те оставя да направиш!” Дяволът не иска да се вижда Божията любов. На Бога казва „колко жалко творение си създал! Колко се провали! Виж какво му даде и какво направи!” Ако човекът няма никакво съзнание, тогава дяволът има права. Бог не изкушава, а дяволът, на който сме дали право. Бог, Който има пълнотата на справедливостта и любовта, определени пъти не възпрепятства дявола. Защото аз и всеки от нас сме дали права на дявола. Повтарям, за да стане понятно: не е страшно, ако направя една грешка. Неприятно е тази грешка, по някакъв начин, да я защитавам. Не я изповядвам, градя върху нея. . . Там дяволът има права. Всички ние имаме падения, и в случаи, където не очакваме. Там идва Божията благодат и ни дава един начин на покаяние.  В противен случай даваме права. И не е безопасно това право, което даваме.

Но ще кажа следното и смятам, че е важно. Дори да нямаше живот след смъртта, по-добър начин да живее някой от  този, който описваме тук, отново не би имало! По-мъдър, по-плодотворен и по-утешителен. Погледнете как платиха в живота си хора,които са живели противоположно на това. Злото за малко придобива своето царство и след това съществува страданието и смъртта. От другата страна е вечното Богообщение. „Бог”, казва св. Никодим Светогорец, „няма никакво задължение да ни даде вечен живот. Можеше всичко да приключи със смъртта. Това, че дава вечен живот, е знак за Неговата най-голяма любов”. Можеше всичко да свършва в този живот, наистина. Бог изобщо не е бил длъжен да ни даде вечен живот и съучастие в благата на Неговото царство.

Въпрос: Относно думите от Господнята молитва „не въведи нас в изкушение,” казахте, че молим Бог да ни даде време. Питам обаче следното: тук къде е духовният закон?

Отговор: Духовният закон казва, че идва изкушение. Но този закон се отменя чрез личното покаяние. Защото аз самият съдя себе си. „Мъчението” на покаянието е нещо много по-висше от едно външно изкушение.

Въпрос: Тоест законът не съществува, ако човекът се покае?

Духовният закон съществува, но се отменя, когато човекът побърза да вземе опрощението (Мат. 5:25-26), преди да се окаже на „съда”. Когато поема и разбера моята отговорност, след това не идва изкушението, защото няма причина. Състоянието може да се нормализира. Разбира се, това не става нарочно. Разбирам какво съм направил, връщам се обратно. Тази жива връзка чрез Тайнството Изповед е удивителна. Ех, да знаехме от колко злини ни избавя изповедта. Бихме ходили при духовника много често. Чувам някои да казват: „Изповядвам се, разбира се. Ето, миналата година ходих при духовника”. Кого осмиваме? Не съществува изповед миналата  година! Ако кажеш това нещо, сякаш казваш „нямам никаква връзка с Бога”. Абсолютно никаква. Но много хора се избавят от мъки, изповядвайки се.

Въпрос относно думите „не въведи нас в изкушение”: Вярвам, че вечността е голяма и в миналото, в настоящето и в бъдещето. Питам: кога са се  родили Адам и Ева? Защо Бог в Своята необятност не задържа Сина Си още 2000 години, и сега, когато имаме смс-и и сателитна телевизия, да излизаше и да поучаваше?

Отговорът е прост: Появата на Истината не предполага автоматично приемане. Дори Самият Свети Дух да дойде, ако лично не Го искам и не съм готов да Го приема, не чувам нищо и Го отхвърлям. Колкото и смс-и и да ми праща ден и нощ.

превод: Константин Константинов

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.