Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

ПЦДОН

Начало Новини Последни новини Излезе от печат сборник с беседи на архим. Варнава Янку
Излезе от печат сборник с беседи на архим. Варнава Янку Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 5
Слаба статияОтлична статия 
Четвъртък, 02 Ноември 2017 06:47
корица

Излезе от печат сборникът „Жажда за Бога”, в който са включени 30 публикувани и непубликувани беседи на архимандрит Варнава Янку. Преводач от гръцки език е Константин Константинов. Изданието е на  издателство „Странник”. Книгата съдържа 406 страници, цената е 12 лева и може да се намери в църковните книжарници и магазини, както и в мрежата на книжарници „Хеликон”.

Уводът на книгата:

ВарнаваАрхимандрит Варнава Янку е роден в Кипър през 1965 година. Завършва философия и богословие в Солунския Аристотелев университет. Служи в храма „Света Богородица Лаодигитрия” в Солун, изпълнява длъжността игумен на манастира „Света Теодора” в същия град и завежда отдела за работата с младежи към Солунската митрополия.

В своите беседи архимандрит Варнава разглежда отделни текстове най-вече от книгите на архимандрит Емилиан Симонопетрински, както и от преподобния старец Порфирий, поради което в тях се чувства влиянието на тези двама велики духовници на Православната Църква. Той разглежда важни за съвременния човек теми, към които подхожда екзистенциално, като се опитва да ги осмисли богословски и да даде актуален отговор, който извира от автентичното преживяване на духовния живот в Църквата.

От друга страна, изразява своята болка за изкривяването на православния духовен живот и етос, който е сведен до спазване на външни правила и изпълняване на формални задължения, чрез което човек се чувства самодостатъчен и самовлюбен, но така не прави място в себе си за Д(другия) – Христос и нашия ближен. Според архимандритът нарцистично себеиздигане на неговия идол на мястото на Христос неизбежно води до краха на човешката логика и оттук до плътното му затваряне в черупката на неговото его. Ние сме натъпкани с нашия егоизъм, отново по неговите по думи, и това е съвременната ни болест. За нейното преодоляване е нужно извървяването на болезнения път на аскезата, съпроводен с безмилостна борба срещу страстите, за да може човекът да приеме Божията благодат. Важен етап в този процес е съкрушаването на нашето его, на вътрешния „фарисей”, който, бидейки вплетен в идеологически схематизации на живота, се задоволява с преживяването на вярата на едно интелектуално, емоционално и психологическо равнище. Затова основен момент в тези беседи е акцентът върху покаянието като „възможност за изцеление, признаване на нашия крах, сгромолясване на идола, който сме създали за себе си, сриване на собствената ни себеидолизация”. Покаянието, което не е чувство за вина, а промяна на ума, събличане от вехтото аз, съзнание за нашите грехове, немощи и безсилие, любовно обръщане към Христос.

Архимандрит Варнава е достатъчно критичен в своите беседи, но в същото време искрен и непринуден. Неизменно място в беседите му заема темата за Божията любов, която „е единствената наша добродетел”. Това може да звучи скандално за нашата пропита с морализъм етика, но казано по други начин означава нещо много просто: всяка наша добродетел е добродетел в Христос и се преживява по автентичен начин само като плод от съработничеството с Божията благодат. За съжаление ние лицемерно носим маската на „добрия християнин” и умело сменяме ролите в живота съобразно обстоятелствата. Всъщност тази маска прикрива добре нашия страх за образа, който сме създали и „треперим да не го загубим. Благодарение на него живеем. Благодарение на него претендираме за Рая. Повече претендираме за Рая поради нашия собствен образ, а не поради кръстната жертва на Христос, което пък поражда подозрителност към Самия Бог”.

Настоящите беседи са предизвикателство към съвременния човек. Предизвикателство да намерим истинския смисъл в живота – Христос; да открием наша лична ценност, бидейки сътворени по Божий образ и призвани към благодатно богоуподобяване; да преодолеем себеоправданието на религиозния човек, който се чувства обезопасен в индивидуалистично и егоцентрично разбиране на живота; да приемам живота като дар от Бога.

Навярно най-искреното послание в беседите на архимандрит Варнава е това, че трябва да даваме надежда на всеки един човек, колкото и да е грешен, колкото и да е пропаднал, защото, по израза от древния Патерик, „днес ти, утре аз”. Христос е Надеждата на света и с надеждата храним другия човек. Надеждата не като романтично благопожелание или хладно извинение, а като съпреживяване, съчувствие, състрадание към другия, към нашия най-малък брат в Христос, т.е. към Самия Христос „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Мат. 25:40)

Думите на архимандрит Варнава служат като духовен ориентир в днешното объркано време и задават критерии за автентичен духовен живот, благодатно преживяван в Църквата. А най-вече ни помага да почувстваме дълбоката жажда вътре в нас – жаждата за Живота, жаждата за Истината, жаждата за Светлината, жаждата за Бога.

 

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2017. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.