Варненска и Великопреславска св. митрополия

Флуида ООД

Направете дарение, подкрепете дейностите ни:

Търсене в сайта

04.jpg

Популярни автори

ПЦДОН

Начало
ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ
възнесение
Страшен ли е Страшният съд?
Неделя, 18 Февруари 2018 12:52
о. Николай Нешков
интервю на Ана-Мария Кръстева с прот. Николай Нешков от столичния храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец"

Водеща: Всъщност „страшен” е само на църковнославянски този съд в превод.

О. Николай: Да, дори трябва да отбележим, че няма такава евангелска традиция той да бъде наричан „страшен” в текста на Св. Писание. Просто „Съдът”. Тъй като за гръкоговорящия свят „Съдът”, понятната на български език дума „кризис”, означава „окончателното разтърсване на този свят”. Така че онова, което не е достойно да наследи вечността и да живее, да отпадне. Страшният съд е сякаш една прекалено стряскаща тема или поне въведен като такава. Но веднага трябва да отбележим, че в Евангелието няма разделяне на теми, които се поднасят периодично, съобразено с някаква хронология или тематика на Църквата.

продължава>
 
За отчаянието
Написано от йеромонах Макарий Светогорец   
Петък, 16 Февруари 2018 13:52
съзерцание

Относно отчаянието: привилегията да се отчайва я има само човекът. Животните не разбират и следват безропотно законите, които Бог е вложил в природата. Човекът мисли: «аз съм. . .» и си троши главата, отчайва се и дори може да помисли да сложи край на живота си, защото не може да се смири, да види своя хал, но добре че нямаме смелост, освен малцина, които искат да сложат крайна живота, който реално не ни принадлежи, защото и той е дар от Бога. Във всеки случай, ако не ударим дъното, не започваме да живеем реално.

продължава>
 
Православната църква прославя днес успението на Св. Константин-Кирил Философ
Сряда, 14 Февруари 2018 06:06

Православната църква прославя днес Успението на свети Константин - Кирил Философ. Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни.

Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.
продължава>
 
Почитаме св. свещеномъченик Харалампий Магнезийски
Петък, 09 Февруари 2018 05:20

св. ХаралампийСвети Харалампий пострадал в началото на III век при римския император Септимий Север (196-210 г.). Той бил епископ в гр. Магнезия, в Тесалия. Без да се страхува от гонението, смело проповядвал истинния Бог и се стараел да отвърне людете от поклонение на идолите. Той говорел: "Моят Цар Иисус Христос пратил пророците и апостолите, за да могат всички люде да се вразумят от тяхната проповед и да вървят неуклонно по пътя на правдата. Покланящите се на идоли предават душата си на смърт. А Иисус Христос чрез пророците и апостолите ни показват пътя към вечния живот, а не да вършим дела, които принасят на душата вечна гибел".

продължава>
 
Завистта като разяждащо самоунижение
Написано от о. Ясен Шинев   
Сряда, 07 Февруари 2018 20:32
каин и авел
 
Христос ни призовава към „ново небе„ и „нова земя”. Обеща вечен живот в Царството Божие за всеки, който е решил да води свята, безпощадна война с повредената си природа. Тази „невидима бран” е единственият път, индивидуалната Via Dolorosa за ония, които искат да спасят душите си. Християнинът е воин, който води битка на два фронта – вътрешен и външен, с видими и невидими врагове, и неговият живот преминава по линията на най-голямото съпротивление. С много страсти и стихии трябва да се пребори той, да премести планини и низини, блата да пресуши, но в тази почти непосилна задача едно от най-големите предизвикателства пред него е борбата със завистта. Колкото е позната за всеки от нас, толкова е и опустошаваща. Колкото близка и толкова враждебна за всяка чувствителна душа. Когато се вгледаме внимателно и в Стария, и в Новия Завет, виждаме печалните следи от нейните проявления.
продължава>
 
Притчата за блудния син - истинската същност на Бога и Църквата Му
Написано от архим. Варнава Янку   
Събота, 03 Февруари 2018 21:31
блудния син

Покаянието не е рана на егоизма, изброяване на греховете, в желанието за оправдание, което означава себезатваряне, себеидолизация, а възстановяването на връзката с Бога и с всяко лице на Христос - с нашия брат. Следователно то се определя като движение към Бога, като връщане. Затова се казва завръщането на блудния син.

продължава>
 
Сретение - чудото на срещата
Написано от протодякон Андрей Кураев   
Петък, 02 Февруари 2018 05:24
Сретение Господне

Сретение. Последният от зимните празници. Последният празник преди Великия пост. Рождество – Кръщение – Сретение.

Три пъти през зимните вечери Църквата ни напомня за това как Бог идва при хората. След това в пролетните дни на Поста, започва вече пътят на нашия стремеж към Бога и стъпка след стъпка, седмица след седмица, ние ще се стараем да се измъкнем от безпътицата на нашите грехове..

продължава>
 
Отец Андреас Конанос за митаря и фарисея
Написано от архим. Андреас Конанос   
Събота, 27 Януари 2018 18:55

KonanosДа се радваш не е лошо нещо. Не е лошо да се наслаждаваш на това, което Бог ти дава. Тук обаче съществува една опасност. Има риск тази радост да се изопачи и от признателност, от щастие, от обикновена и невинна наслада да се превърне в самохвалство, да се превърне в надменност, да се превърне в егоизъм и гордост. Това са много деликатни въпроси. Не можем да говорим за другите. Нека гледаме себе си, да намерим в себе си примерите, които даваме. Не ги търси в другите, нека ги живеем в себе си. Във всеки случай радостта от успеха е примка и ако не използваш радостта правилно, тя може да ти причини вреда. Дарът, който Бог ти прави, бидейки дар, може да те отведе в ада. Казвам това по повод успехите, които имал фарисеят. Сещаш се за притчата за митаря и фарисея, където фарисеят показал много хубави неща да в живота си. Той отишъл в храма да се помоли и започнал да казва неща, които, ако човек се замисли, ще види, че това са били много хубави неща. С други думи, той отправял молитви, давал милостиня, постил, подвизавал се, бил човек, който живеел в Божиите заповеди и Божието благословение. Това, което правил, били много хубави неща. Тези хубави неща обаче някъде губили своята цел. Всичко това губело своя смисъл, защо той ги правел, но сетне неговата радост се превръщала в егоизъм.

продължава>
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 8 от 141

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.